Спря до нас насред облак токсичен прахоляк и пръст. Металното чудовище беше Малчо Неон. По-малък брат на Татко Неон, той бе продал душата си в замяна на кибернетична мощ, докато не се бе превърнал в неконтролируем психопат. По-големият му брат, доколкото можех да преценя, успешно го бе лоботомизирал в дигитален ритуал, превърнал го бе в киберзомби.
Малчо Неон слезе от пикапа-катафалка. По-скоро се разгъна. Окачването сякаш пропя от облекчение.
Бяхме нещо като съюзници със сектата на Големия Неон, само че по-скоро чрез Езичника, а той не беше тук. Бръкнах с една ръка в колата, където в калъф от вътрешната страна на покрива бе щурмовата ми пушка Бенели. Мадж правеше подобен жест към модифицирания си Калашников. Рану просто застана по-близо до закачения за мотора му хибрид от карабина и снайпер.
Докато Малчо Неон ни наблюдаваше, пикапът-катафалка възви и спря с багажника към нас. Оттам задимя сух лед. Мадж вдигна вежда към мен. Отвориха се задните врати, остъкленият покрив се приплъзна назад. Ярко украсен ковчег, отрупан с черепи, кости и други зловещи аксесоари, се издигна почти вертикално. Накрая се отвори.
С Мадж се разсмяхме. Сигурен съм, че дори Рану се е подсмихнал. Развеселеният Татко Неон се присъедини басово към нас. Беше висок, с много тъмна кожа. Имплантирани електронни вериги оформяха вуду символи по лицето му. Където имаше място, от главата му никнеха расти — останалото бе покрито от накривен цилиндър и от военния му, усъвършенстван с технологии от черния пазар вграден компютър.
Носеше и лилаво кожено палто, наглед достатъчно тежко, за да се крие в него броня. И то беше нашарено със символи. Пристъпи от ковчега, подпирайки се на неоновия си жезъл. Приличаше досущ на вуду шаман — роля, която страшно му прилягаше.
Слезе на земята и всички се поотпуснахме. Кимна на Рану, който му отвърна и вежливо отстъпи от мотоциклета си и оръжието върху него.
— Впечатляваш ли някога някого с това? — попитах, докато пустинният вятър разсейваше дима.
— Не, ама е забавно — заяви Татко Неон с тежкия си хаитянски акцент. Огледа ме от глава до пети. — Ти умрял ли си? — попита ме, с което ме изненада. Но пък хакерите виждат света по-иначе, впримчени в родените си из мрежата религиозни мании.
— Какъвто ме виждаш, такъв съм, Татко Неон. До голяма степен благодарение на лекарствата ти.
След като се измъкнах от Бранниците, ме бяха лекували сектантите от Големия Неон, включително с големи дози лекарства, та да се справя със симптомите на радиационното отравяне. Татко Неон обмисли думите ми.
— Това е добре. Мисля, че Лоа4 са те благословили. Знам, защото ми казаха. Доволни са, че Обатала е сред нас в света на духовете. — Мисля, че имаше предвид Бог. — Затанцувах от радост, когато той се върна.
Не се и съмнявах. Татко Неон довърши:
— Само че Дяволът обикаля около слънцето, далеч в нощта.
Изгледах го неразбиращо.
— Мисля, че има предвид Демиург — предположи Мадж.
— Това не е мой проблем — рекох.
Татко Неон ме изгледа внимателно, преди да бръкне в джоба на овехтялата си жилетка и да извади ултравиолетовия си монокъл. Постави си го и ме огледа с него.
Започвах да се смущавам, както всеки път, когато си имах вземане-даване с тези хакерски ужким религии. Особено ако ми навлизаха в личното пространство. Разбирах, че просто така схващат света около себе си. Обясняваха си нещата другояче, но гледната им точка не бе по-малко валидна от моята. И все така ми звучеше откачено.
— Огюн Бадагрис много се е позабавлявал. — Хвърлих поглед към Мадж, който само сви рамене. Татко Неон продължи: — Няма ли да затвориш жребеца му?
— Не знам какво значи това — отвърнах, — но бях дотук с битките.
Татко Неон ме доближи. Опитах се да не трепна. Подушвах ром и застоял мирис на марихуана. Нещо ми хрумна.
— Говорил ли си с Езичника? — попитах.
— Лоа и мъртвите искат да говорят с теб.
— Къде е той? Къде е… — понечих да продължа и изведнъж ме досрамя, повече от Рану, отколкото от Мадж. Макар че Мадж достатъчно добре знаеше колко жалък мога да бъда.
— Мамбо крачи в леговището на покварения по-малък брат на Ананси — осветли ме Татко Неон.
Отново погледнах Мадж.
— Ананси е бог паяк, мисля — обясни той.