Когато останахме сами, Езичника и Мораг провериха тази сигурност отново. Пред тях затанцуваха светлинни символи, хвърляйки сенки по лицата на аватарите им. Възползвах се от паузата, за да се изправя и да отида до дървената веранда, откриваща гледка към декоративна градина с каменни и водни елементи. Оттатък градината бяха спиращите дъха планини. Чаената къщичка бе част от дворцов комплекс, разположен върху един склон. Невероятно бе, че можех да се радвам на планинския въздух, все едно бе истински.
Холограмата над ниската лакирана масичка ме изтръгна от илюзията и ми напомни къде съм и защо.
— Толкова обезопасен? — попита Мърл.
— Доколкото нещо изобщо може да бъде — отвърна Езичника. — Участваш или не?
— Не ми харесва да съм тук, но така е по-добре. Освен това — той погледна към Кат — сестра ми ми даде някои много добри причини да помогна. Не на последно място, тонове пари.
— Но знай, че вероятно няма да се върнем — предупреди го Езичника. — И недей да ругаеш.
Хвърлих питащ поглед на Езичника, преди да се обърна към Мърл:
— Искаш ли да споделиш добрите си причини?
— Не — отсече Мърл. — А и познавам терена. Ако нещата идат на майната си, мисля, че мога да изчезна.
— Казах ти, не ругай — повтори Езичника.
Мисля, че и той не харесваше Мърл, обаче имаше и друго.
— Дееба, Езичник, тя даже не е в шибаната стая — изцепи се Мадж с усмивка.
— Знам. Просто…
— Някак не е редно — довърших.
Езичника кимна. Ругаенето, брифингът — не си пасваха със средата. Нужни ни бяха тези фантазьорски моменти.
— И вече приключваме — заявих с окончателност.
Погледнаха ме очаквателно.
— Добре, ще питам пръв. С кое приключваме? — попита накрая Мадж.
— Оттук нататък няма да се дразним взаимно. Никой никого не надцаква. — Обърнах се към Мърл. — Не ни трябват корави мълчаливи типове, които…
— Говори за себе си — вметнаха едновременно Мораг и Мадж.
Потиснах прилива на раздразнение и ревност. Тя имаше пълното право да ме кара да се чувствам така.
— Ако не спрем да се джафкаме, сам ще саботирам пашкулите за спускане и ще сме вън от войната. Разбрано?
— Освен това няма да ти се налага да скачаш, нали? — рече Езичника, но с усмивка.
Кимнах.
— Не че нещо, друже, но си част от проблема — заяви Кат.
Погледнах към Мораг. Тя старателно избягваше всичките ми погледи.
— Мисля, че всички сме, но си права. Това няма да попречи на работата. Или ще решим проблема, или ефективно ще го пренебрегнем. Иначе мисията няма да се случи.
Девицата на цветята рязко се обърна към мен. Реших, че ще спори. Може би й бе прозвучало, сякаш взимам решенията вместо нея — нещо, което цял живот й бяха причинявали. Аз пък мислех, че очертавам единствените два варианта предвид положението ни. Мисля, че и тя стигна до същия извод, защото кимна.
— Тази сапунена опера е някакъв бъзик, нали? — включи се Мърл.
— Без повече такива и от теб. Разбирам, че не ни познаваш, затова си развяваш оная работа в лицата ни — за да сме наясно, че не си жертва. Наясно сме. Корав си, тъй че престани. Също така разреши проблемите със сестра си или ги отложи.
Той се втренчи в мен, но с този аватар липсваше ефектът от пронизителния му поглед на живо.
— Прекратяването на мисията не ми е такъв проблем, какъвто е за вас — отвърна.
— Добре. Или участваш, или не. Ако не искаш, размотавай се тук, докато приключим.
— Пак глупости — повтори Мърл. Иконката на Езичника сякаш трепна. — Ще ми теглиш куршума.
— Ето ти още една добра причина. Ако участваш, ще се държиш добре.
Мърл пообмисли думите му и кимна. Реших, че типът е примадона. Твърде беше свикнал да си върши работата сам.
— А всеки, който има проблем с фармацевтичните развлечения на Мадж, може да си гледа работата.
Мадж се ухили, но Кат и Езичника възнегодуваха. Продължих:
— Мадж, а ако хобито ти стане проблем, ако избягаш някъде с гадна абстиненция или по каквато и да било причина не можеш да ни смогнеш, оставяме те. Ако ситуацията е сложна и ми се стори, че може да те компрометират, сам ще те гръмна.