— Същински командир — язвително отвърна Мадж.
Виждах, че се кани да ме залее с помия. Хайде, Мадж, умолявах го наум. Не си тъп. Знаеш, че ти имам вяра. Но трябва да си го кажем. Това е за публиката. Аватарът на Мадж преглътна на сухо. Кодът на Мораг беше великолепен. Сигурен съм, че в реалния свят Мадж бе сторил същото. След това сякаш овладя гнева си и кимна.
— Докато сме на темата, какви ги свърши в офиса на Трейс?
— Какво? Оня беше задник.
— Е, и? И преди сме срещали задници.
— И винаги съм се разправял с тях така.
Прозвуча отбранително.
— Почти умряхме заради теб — гневно се намеси Кат и се обърна към мен: — И точно това е проблемът. Сигурен съм, че си пада по забавленията, но наркотиците го карат да взима глупави решения, правят го самоуверен.
— Не са наркотиците — отвърнах й.
Трябваше да прозвучи духовито, но пък, кой знае, може и да беше права. Не бях способен да разделя личността на Мадж от наркотиците. Само веднъж го бях виждал без тях, в Града Бездна, докато повръщаше в абстиненция.
— Понякога просто трябва да се изсереш в шепа и да ги замериш — каза Мадж. Всички го погледнахме. — Накрая всичко свърши добре, нали?
Ядосвах се.
— Свърши добре, защото Мораг действаше безпогрешно. Всичко, което знаехме за ситуацията, предполагаше, че не можем да хакнем системите им. Ако тя не беше забелязала…
— И не беше направила най-якия хак в историята… — вметна Кат.
— Щяхме да сме мъртви — довърших.
— Всички понякога трябва да изпускаме парата. Ако те е страх, пробвай да работиш друго — тросна се Мадж.
Пробвах, помислих си.
— Не се тревожи, Мадж, всички ще ни избият скоро, но нека поне да се постараем първо, става ли? — отвърнах гневно.
— Хубава реч, добре вдигаш бойния дух — отбеляза сухо Мърл.
— И откога спориш с мен насред мисия?! — продължих, спомняйки си за бардака.
— Ти мен ме остави! — извика Мадж. Мисля, че наистина го бях засегнал. — Няма защо да ти изпълнявам заповедите, не сме в армията!
— Ти никога не си бил! — провикнах се в отговор.
— Дотук с планинската идилия — измърмори Езичника.
— Какъвто и да ти е проблемът, овладей го — казах на Мадж. — Защото съм сериозен: ако застрашиш мисията, застрашаваш нас.
— И какво, ще ме гръмнеш ли? Голям мъжкар се извъди — процеди той.
— Ако не ме убедиш, че няма да си слаба брънка, ще те изоставя — рекох с равен глас.
Отново се удивих на кода на Мораг. Беше доловил колко уязвен се чувстваше Мадж.
— Майната му, заеби. Нищо ми няма. Няма да се дърля с вас като на детска площадка.
Само дето не се нацупи. Но мисля, че беше, защото знаеше, че сме прави.
— На думи е лесно — доизпили ни нервите Мърл.
— Единственият тук, за когото не съм сигурен, че ще си удържи на думата, си ти — заявих.
Улових погледа му. Трудно можех да се гледам кораво и немигащо с евтин аватар, непрограмиран да мига изобщо.
— С изключение на мачистките стойки, към какво се стремим в момента? — попита Кат.
Разсея ни достатъчно, за да отклоним погледи, без да се чувстваме неловко. Поне така си казах.
— Операция Неблагородна война — изкоментира Езичника.
— И име си има, колко вълнуващо — вметна Мадж. Изгледах го укоризнено. — Оф, я по-ведро.
— Неблагородна ще е информационната част от мисията, която аз ще командвам. Начело на бойната част е Джейкъб.
— Каква е целта ни? — попита Мърл.
Бях доволен, че каза „ни“.
— Двустранна. Първо аз и Мораг искаме да хакнем Демиург. Трябва да успеем, без да ни забележат — и е нужно да го направим, за да открием плановете за нападението над Слънчевата система, както и да намерим начин да победим Демиург.
— Способни ли сте изобщо на това? — попита Кат. — Мислех, че Демиург е като Бог, но още по-непреодолим.
Езичника не изглеждаше уверен докрай.
— Езичник, не се помайвай.
— Още не можем — отвърна той. — Имаме някои предимства и проучваме някои варианти.
Силно се надявах да имат нещо по-конкретно от онази глупост с Пайс Бадарн Бейсрид.
— Да речем, че някак успеете да хакнете този страховит изкуствен интелект… — започна Мърл.
— Не е ИИ… — прекъсна го Мораг.