— Не е толкова далеч от град Моа — отбеляза Мърл. Звучеше все по-заинтересовано. — Мястото е костелив орех, хора. Охраната е една от най-сериозните, които съм виждал. Имах дълбок достъп, но така и не съм стигал достатъчно навътре. Ако ще влизате, най-добре да е с добра причина.
— Какви проучвания правят? — попитах.
Ненадейно се бях ядосал и мисля, че Езичника го долавяше.
— Техни биотехнологии, може би трансгенетика — рече.
Аватарът му не ме поглеждаше в очите.
— Трансгенетика? Хибриди?
Той сви рамене.
— Да, животински.
— А хора? — не преставах.
Гневях се, но не на Езичника. Той кимна.
— Значи още като Грегър? — включи се Мораг.
Стори ми се малко уплашена.
— Може би много повече — отвърна Езичника. — Но ранни протоверсии.
— Много успокояващо — подхвърли Мадж.
— Не убивайте вестоносеца.
Езичника вдигна ръце помирително. Прав беше, а и едва ли биха били по-силни от новия модел. Модела на Ролистън. Но пък ако всички бяха като него, изобщо не си представях какви шансове имаме. Разнесе се мърморене.
— А имаме ли причина да ходим там? — попита Мърл.
Опита се да кимне към образа на Цитаделата, но аватарът май не му се подчиняваше.
— Не знам — отвърна Езичника. Изведе информация, която приличаше на схема на компютърна архитектура. — Има доказателства за вътрешна подсистема, в която истинските параноици могат да крият информация и да разработват планове.
— Значи трябва да влезете и да излезете от нея, без да ви забележат, а и да хакнете непристъпен ИИ? Звучи просто — рече Мърл.
— Ще потърсим по-лесен начин.
Езичника звучеше малко изнервен.
— И преди сме вършили големи глупости — подметна Мадж.
— Знам — отвърна Мърл. — Гледал съм избраните моменти. Вижте, на мен ми звучи, сякаш маса време ще си клатим краката, докато вие, техничарите, разработвате нужния софтуер.
Поклатих глава.
— Ако това не сработи, имаме цял списък с вторични цели, към които можем да се ориентираме в зависимост от ситуацията на терена.
— Под терена — поправи ме Кат.
Вярно, никой не живееше на повърхността на Лаланд.
— Събиране на данни, търсене на истината, покушения и саботаж. Това, за което Шаркрофт си мисли, че ни е изпратил — каза Езичника.
— Значи не знае за основната цел? — попитах.
— За Демиург ли? Може да предполага, че ни се иска, но не знае, че възможността е реалистична.
— Мисли си, че просто ще вършим бели? Щети по инфраструктурата? — попита Мърл.
— Което значи да избиваме много невинни хора. — Имах предвид всички, подлъгани от вражеската версия за събитията. Отново се сетих за Владимир.
— А не можем ли просто да ги раняваме? — попита неуверено Мораг.
Останалите изглеждаха смутени. Несмъртоносните щети не бяха вариант и мисля, че тя го знаеше. Ако гръмнеш някого, особено подсилен, по-добре се увери, че е мъртъв, иначе ще стане и ще гръмне теб.
— По-добре се примири, че ще убиваме всекиго, който ни се изпречи — каза Мърл. — Иначе ще се случи на нас.
— Ще го правим, но не е нужно да ни харесва — отвърнах.
Бе същото като всяка друга война между човеци, навярно. Хора, които не припарваха до фронта, взимаха решенията и пращаха такива като нас да се избиват взаимно.
— Ако се целим в инфраструктурата, Цитаделата би била разумна цел — каза Езичника.
— Защо? — попита Мадж.
— Защото, ако е биотехнологично съоръжение, може да го използват, за да превърнат още от хората си в такива като Ролистън — отвърнах аз пръв.
— Набег по това място няма да е лесна работа — донякъде ненужно ни осведоми Мърл.
— По-трудно от това да биеш сметана с четка на миксер в задника? — предположи Мадж.
Аз го изгледах безмълвно. Езичника въздъхна.
— Освен това ще пробваме да се свържем с някого от съпротивата, ако има такива — опита се да продължи той.
— Ще има — каза Мърл.
— Черните ескадрони ще им кажат, че сме от лошите — отбеляза Мораг.