— Не познаваш онези. Имал съм вземане-даване с Кликата, макар тогава да не го знаех. Правят всичко това само по една причина: вманиачени са по контрола. Може да контролират цялата информация, но ще искат и да се разпореждат с хората, както им скимне. А на тези хора, особено в новозеландските зони, това няма да им хареса. — Думите му не звучаха твърде убедително, но бяха възможно най-добрите новини до момента. Той завърши: — Всичко ми звучи като едно голямо импровизирано представление.
— Скачаме на сляпо. Не си ли бил в армията? — попитах.
— Най-вече морска пехота и военновъздушни сили.
— Рану ще ни каже повече, когато се срещнем — каза Мораг.
И аз се надявах да се случи, но ми звучеше наивно.
— Рисковано би било, Мораг — отвърна Кат. Езичника беше набелязал точки и времена на среща с Рану. — Все повече изглежда, че първите мисии са били компрометирани.
— Може би, но Рану е най-добрият от тях — намеси се Мораг, мъчейки се да прикрие надеждата в гласа си.
— Ще проверим — рекох. Това поне му го дължахме. Аз му го дължах. Бях изоставил Грегър твърде задълго. Мърл и Кат се възпротивиха. Добавих: — Ще проверим внимателно.
— Много въпроси ни зададе, пиончице на Кликата — каза Мадж. — А ти самият с какво ще допринесеш?
Мърл успя да завърти главата на допотопния си аватар и да изгледа Мадж. После се усмихна. Усмивката приличаше повече на карикатурна гримаса.
— О, аз ще съм местният водач. Познавам земите. Имам обширна мрежа от контакти. Мнозина ще са били компрометирани, а някои не виждам как биха ни съдействали, но ако са били поробени… кой знае.
— Това ли е? Ебати, как ме впечатли. Струваше си усилията — рече пренебрежително Мадж.
Пропусках нещо в нишката на разговора. И не разбирах защо Мораг се усмихваше.
— Освен това Гробищен вятър са разположили скривалища из цялата Сумрачна ивица. — Мърл се почука по главата. — Знам къде са скрити всички съкровища.
Това беше втората добра новина за нас, защото нямаше да можем да скочим с много припаси.
— Защо Ролистън прави всичко това? — попита Мораг, сякаш напосоки.
Струваше ми се, че наивността й не я издига в очите на Мърл.
— Власт и алчност, както винаги — отвърнах.
— Това ми е ясно — рече остро тя. — Но онова беше Кликата отпреди, нали? Откъде накъде сега Ролистън иска да е бог Император на Вселената? Не ви ли звучи като… не знам, като някой визфилм?
Всъщност, имаше право. Ролистън винаги си бе пасвал с представите ми за добър изпълнител. Изведнъж му се бе прищяло да е диктатор.
— Може пък Кронин да е зад всичко? — предложих, вече недотам убеден в наивността й.
— Според мен те наистина си вярват, че са на прав път — каза Езичника. — Че силните имат изконно право да управляват. Те са истински вярващи, фанатици.
Докато говореше, не спираше да прехвърля информацията и глифовете пред него се меняха. Отвори един файл. Отначало ми се сториха някакви научни на вид неща, уравнения, химични формули, такива работи. Подразних се. Знаеше, че няма да ни говори нищо. Какво се мъчеше — да ни натрие носовете в собственото ни невежество ли? После осъзнах, че файлът е непълен, отчасти повреден и дълбоко засекретен. Беше досие. Това на Ролистън. Погледнах датата на раждането му — бе на над деветдесет.
— Ебати — възкликна Мадж. — Ще си каже човек, че би трябвало да се е издигнал над майор.
— Ако беше, нямаше да държи каишката толкова изкъсо. Нямаше да може сам да преебава хората — отвърнах, опитвайки се да се съсредоточа върху информацията.
Бил е офицер за пример в Кралските военноморски командоси, а после в Специалните мореплавателни служби. Следваха още по-съмнителни тайни операции. Виждах защо от Кликата го бяха избрали. Явно винаги се справяше, независимо колко тежка бе задачата. Много информация обаче липсваше — например всичко отпреди службата във военноморските сили.
Доколкото разбирах, макар че много неща не схващах, дълголетието му бе следствие от ранни приложения на Техни биотехнологии. От Кликата бяха продължили с подобренията върху него успоредно с напредъка на проучванията им. Явно са го използвали като морско свинче за неща, които са се бояли да изпробват върху себе си — като Грегър, но без да стигат до онези крайности. Поне не отначало. Всъщност Грегър бе големият пробив, довел до настоящите способности на Ролистън. Но още от Сириус насам майорът е бил биоборг.