— Добре, освен възрастта му вече знаехме всичко останало — казах.
— Не — отвърна Езичника. — Не разбираш. — Толкова обичам да ми казват, че съм тъп. — За мокри поръчки човекът на Кликата е бил Ролистън. — Трепнах от американската фразеология. — За останалото е бил Кронин, също мощно подсилен, макар да подозирам, че по други начини.
— И това го бяхме предположили. Е, и?
— Самите те са били разработени за всичко това. Ролистън например — за разрешаване на конфликти, независимо от всичко.
— Повтарям: Е, и?
Недомлъвките започваха да ме дразнят.
— Ролистън е замислен като глава на всички военни институции, а Кронин — като еднолично правителство.
Все така не разбирах.
— Имаш предвид, че го правят, защото така са програмирани ли? — попита Мораг.
— Малко по-фино е от това, но да.
— От господари, които вече не съществуват? — продължи Мадж.
Езичника кимна.
— Да, но по-скоро са програмирани да си мислят, че управлението им се полага по право. И, което е по-важно — не мисля, че вече са като нас. Мислите им се подчиняват на различни параметри.
— Живеят в различен свят? — попита Мораг.
— В някакъв смисъл. Предполагам, че за тях не съществува друг път.
— Което е странно и откачено, но каква работа ни върши? — намесих се.
— Всяка информация е от полза. В края на краищата трябва да опознаем врага. Но си прав. Имаме по-належащи неща.
Хрумна ми нещо.
— А Сивата дама?
Езичника поклати глава.
— Няколко споменавания тук-там, но иначе нищо.
Не бях сигурен защо, но това ме смущаваше повече.
През следващите няколко часа дообсъдихме неясните си цели, пълната си липса на полезно разузнаване и невъзможността да правим планове, докато не научим повече.
— Добре — сложих край на дискусията, влизайки смущаващо удобно обратно в ролята си на подофицер. — Цялата подготовка е налице и сме готови да скочим до деветнайсет часа на седмия ден. Нали така?
— Пътуването е осем дни и половина — измърмори Мадж.
Мърмореше, защото трябваше. Войниците мърмореха. А и като журналист Мадж имаше предостатъчно причини за мърморене.
— На седмата нощ ще се напием здравата — отвърнах. Езичника изстена и тръсна глава. Мадж и Мораг се усмихваха. — Не се тревожи, Езичник. Ще сме послушни, доколкото можем. — Той кимна, знаейки, че няма смисъл да спори. — Ще имаме осмия ден за възстановяване и половин ден за последна проверка — довърших.
Така имахме какво да очакваме, а и не знаехме ще получим ли друга възможност.
Прекарах ден, цял ден от живота си, който никога нямаше да си върна, пръскайки оборудването ни със спрей против корозия. Мърл го огледа и после повторихме. Въпреки че имахме маски, усещах вкуса и миризмата през следващите няколко дни. Дори Нуико ни предупреди, че претоварваме пречиствателните атмосферни механизми на кораба.
През повечето време преглеждах откраднатата от Езичника информация. Прехвърлях я или на вътрешния си дисплей, или в аудиофайлове. Можехме да се подготвяме и да планираме колкото щем, но нямаше да знаем какво става, докато не слезем. Информационното затъмнение от Демиург ни осакатяваше. А Бог, пълната му противоположност, пък правеше Земята уязвима.
Прехвърлих данните за Ролистън и малкото, което имахме за Кронин и подсилените войници от Черните ескадрони. Много от научния език ми беше непонятен, но не можех да се отърся от чувството, че са се превърнали в извънземни. Черните ескадрони най-сетне бяха демоните, които винаги бяхме смятали, че Те са.
Замислих се за думите на Езичника, за различните мисловни параметри, макар да се бе посвенил да използва думата „програмирани“. Имаше ли значение? И те ли бяха жертви? Хвърлих поглед към Мораг, която също напръскваше екипировката си. Откакто бяхме на борда, почти не ми бе проговорила. Дори да бяха жертви, в някакъв момент са направили избор. Този избор не ми се нравеше. Нямаше да спра да ги мразя. Помагаше ми да си върша работата.
„Тецуо Чоу“, понеже беше кораб химера, имаше много по-отворен план, отколкото другите ни познати кораби. Представляваше тежко брониран централен отсек, където живееше Нуико, обграден от много място за товар. Двигателите се намираха в дъното на малък коридор, отдалечени от останалата част от кораба. Нуико контролираше и три дистанционни робота, за да прави с тяхна помощ поправки на място. Бяха ракообразни и ми напомниха създания от изображенията на някогашна Япония, които Езичника ми беше показвал. Мадж ги беше описал като роботизирани раци самураи, а нас на кораба — все едно сме под корубата на гигантска костенурка. Когато ми показа как изглеждат костенурките, трябваше да се съглася с него.