Заради нас Нуико бе добавила, чрез роботите, преносима животоподдържаща система към товарния отсек. Там прибрахме цялото си оборудване, а спяхме на временни платформи, свързани с пътечки. Помещенията ни пък бяха от тънки съединени пластмасови прегради. Кенефът бе монтиран при двигателите. Като цяло бях имал и по-лоши места за пътуване.
По-голямата част от останалото пространство бе заета от шушулкоподобните какавиди за ОСНО, контейнерите с противоускорителен гел и големите парашутни приспособления, с които трябваше се противопоставим на мощната гравитация на Лаланд 2. В много отношения бих предпочел да използваме какавидите за спускане с летящи екзоброни, но нямахме логистичната подкрепа за дълготрайни операции, особено в корозивна атмосфера. Затова щяхме да го правим постарому, мъчително.
Мадж не говореше много и гледаше да контролира употребата си на наркотици. Очевидно ми беше набрал. Реших да говоря най-напред с него. Сметнах, че ще е най-лесното помиряване.
Упътих се сам към импровизираната му каюта. Чуваше се само тропането на бойните ми ботуши по металната решетка на пътечката и непрестанното жужене на електроцентралата на кораба. Виждал съм мъже и жени с твърде много метал в тях да се побъркват от това жужене. Аз отдавна му бях свикнал. В края на краищата не можеше да му избягаш. А сега, колкото и да не ми харесваше пътуването в Космоса, звукът ме успокояваше.
Подминах Мораг, приседнала на ръба на своята пътечка, увесила крака в една пролука между контейнерите под нея. Изглеждаше, сякаш бездейства, но вероятно вършеше нещо на вътрешния си дисплей. Част от лицето й бе покрито с медицински гел, както и моето. Мърл бе използвал ортопедичен регенератор и възстановителен ускорител на крака, а после й беше направил шина от медицински гел, свързвайки го с аптечка. Два дни по-късно тя вече куцукаше права. Мърл смяташе, че докато стигнем, ще е възстановила подвижността си почти изцяло. Мораг не ми обърна внимание, когато минах покрай нея и почуках на вратата на Мадж.
— Мисля, че нещо обсъждат с Мърл — обади се тя неочаквано.
Хвърлих й поглед, но извърна лице.
Благодарих й и преминах към каютата на Мърл. Почуках и там. Нямаше отговор.
— Обсъждат обезопасяващи протоколи, сигурно са си включили генератор на бял шум — подвикна тя.
Трябваше да се досетя за тези двамата. Мораг се оказа права: досетливо използваха генератор на бял шум, сигурно по идея на Мърл. Само че не обсъждаха протоколи. Хванах ги на калъп.
— Шибаняк! — изкрещя ми Мърл.
— Не можеш ли да почукаш, бе, човек! — възнегодува Мадж.
— Аз… ами, извинявайте…
Не бях сигурен какво да правя.
— Вън! — изкрещя отново Мърл.
А, да, това трябваше да направя. Измъкнах се, колкото можех по-бързо, и затворих вратата. Мораг се беше катурнала на пътечката от смях.
— Мораг, това беше детинско.
Тя само продължи да ми се смее.
— Ако ти се занимава, отиди и при Езичника — и кимна натам, когато най-после успя да се овладее.
— Наистина ли? Той с кого е, с Кат?!
Лека-полека се превръщах в тийнейджърка.
Кат и Езичника ми се струваха странна комбинация. Освен това Мораг ми говореше и се опитвах да разтегля момента максимално.
— Не бъди тъпак — обади се Кат някъде измежду сандъците.
Излезе на светло. Очевидно беше тренирала и очевидно чувстваше нуждата да се покаже, преди някой да изтърси нещо, което не й се слушаше.
— С кого тогава? — попитах.
Мораг ме изгледа, все едно съм идиот.
— Нуико — каза накрая.
— А стига бе.
Не знам защо не се бях сетил веднага. Беше във виртуалното пространство. Нивото на технологията позволяваше да се усеща като наистина. Предвид естеството на Нуико Езичника на практика имаше връзка с кораба.
— Аха — смотолевих.
Внезапно се почувствах много неловко. И Кат, и Мораг ме зяпаха. Мисля, че трябваше да направя нещо, но не знаех какво. Бях убивал Берсерки в ръкопашен бой, а ето че сега исках да се скрия някъде. Събрах колкото можах от достойнството си и се върнах в своята каюта.