— Виж, друже, съжалявам за поведението на Мадж, но си изпатихме наскоро с едни хора, които приличаха на теб. Може би сме единствените ви приятели тук долу — казах аз на мъжа.
Последното беше налучкване, но си изглеждаха зле.
— А ние пък сме единствените ваши приятели, нали така? — попита едрият хакер.
И той имаше право.
— Стига да не ви изядем — допълни жената.
Мястото се наричаше Уту Па. Па беше някакъв вид маорско укрепление, а уту значеше нещо между отмъщение и отплата. Представих моите хора. Онези ни дадоха само опознавателните си названия. Предположих, че някога, когато са представлявали банда, това са били прякори и вероятно все още бяха по-важни за тях от истинските им имена. Коравата предводителка беше Майка. Някога била старши подофицер, а сега командваше цялото па. Хакерът се казваше Картечар и заедно с Майка караше Бисмарка. Кучето се казваше Муцуна. Това щяхме лесно да го запомним. Някакъв урод го модифицирал още като хлапе, за да го използва за лов на плъхове. Явно на Лаланд имаше плъхове, при това опасни, което ме впечатли. Бледата девойка се подвизаваше като Странната. И с това име нямаше да имаме проблем.
Големия Хенри, който ни спаси, се оказа много дребничък, разбира се. Типично войнишки прякор. Стигаше ни на почти всички до гърдите и се клатушкаше странно, когато ходеше, но иначе имаше много мощно телосложение. Върху хаоса, който представляваше сплетената му коса — с дълга плитка отзад, — бе накривил много омачкано и старо на вид бомбе. И брадата му беше сплетена на плитка, а по цялата си незаета от гъст космалак кожа имаше обичайните маорски татуировки. Той изглеждаше най-приятелски настроен, но все пак ни беше видял да се сражаваме с гадовете.
След първоначалната размяна на реплики Мадж ме дръпна настрана.
— Половината ни шибана храна!
— В скривалището имаме запаси, а Мърл пък знае къде може да намерим още.
— Но скривалището може да е компрометирано.
Кат и Мърл, въоръжени, надзираваха, докато хората на Майка взимаха половината ни провизии от колите.
— Какво да ти кажа, Мадж? Виж ги. Умират от глад, а приятелите ни тук са в остър недостиг. Освен това съм служил с маорски САС-овци, от новозеландските спецчасти. Бяха корави копелета.
Мадж се ухили.
— На теб всички ти се струват такива.
Официално бяха Конните стрелци на кралица Александра или някакъв дезертьорски контингент от тях — бронирана кавалерия. Майка и Картечар изглежда движеха нещата, а Муцуна и Големия Хенри им помагаха. Странната бе просто местен колорит, струваше ми се. Пехотинците, танкистите и артилеристите с тях, почти всички маори, викаха на петимата Нгати апакура, Племето на жената, която търси мъст. Бисмаркът също се казваше Апакура, а петимата пък наричаха самите себе си уанау. Доколкото схващах, това значеше „семейство“.
Бяха много близки. Бяха отраснали по улиците и си имаха само един другиго. Основали си банда, защото нямали избор. Улични закони: или си агресор, или жертва. Улицата изяждала децата, които не намирали начин да се защитят. Откакто основали малкото си племе, не сваляли символа си от гърбовете си.
Мадж успя да научи всичко това след няколко разговора с Големия Хенри и някои от другите в лагера, които още не беше вбесил. Подозирах, че ги подкупва с наркотици, а не разчита на чара си.
Като тийнейджъри се научили да карат мекове в мините. Тогава оперирали миньорски версии — най-добрите чаркове заминавали за фронта, за бойните мекове, — но ресурсите трябвало да текат. Големия Хенри казал на Мадж, че са изгубили много хора в минни произшествия, още преди да ги въвлекат във войната. Само те петимата останали от семейството. Един Бог знаеше как са успели да останат в един и същи отряд, заедно, през цялото това време.
Черните ескадрони (на свободата) твърдели, че са прокуденото Земно правителство. Появили се с Кронин начело. Явно независимо от данните на Бог Лаланд, а не Сириус, била първата им спирка. Бяха ни оставили фалшива следа. Имаше логика, ако подозренията ни за Цитаделата бяха правилни.
Ескадроните на свободата разпространили версията, че сме били тайни Техни агенти и сме успели с пропаганда да подлъжем Земята, че войната е свършила, а после сме превзели мрежата с Техен вирус. Дори пуснали монтирани кадри от нахлуването ни на Атлантида. Чувствах се употребен.