Те се спогледаха неспокойно. Явно не искаха да говорят за някои неща.
— Бяхме предупредени — каза Картечар накрая.
— От кого? — попитах.
Не отвърнаха. Навярно умираха от глад, обаче не се поддаваха на натиск. Обикновено в такава ситуация бих се ядосал — всички бяхме в едни и същи лайна все пак, — но ги разбирах. Рискът за тях беше огромен. Като нищо можеше да сме от лошите и да сочим на останалите си дружки от Ескадроните на свободата къде се укриват бунтовниците. Трябваше да се постараем, за да спечелим доверието им.
— Ние бяхме — обади се Мораг. Майка, Картечар и останалите се обърнаха към нея объркани. — Ние пуснахме Бог в мрежата. Той, Бог, не е Техен вирус. Просто казва истината безусловно.
Мърл клатеше глава с раздразнен вид. Езичника се обърна към Мораг, но тя го пренебрегна. Мадж се хилеше. Вместо да заслужим доверието им, можем направо да почнем с грандиозните жестове, рекох си. Мораг говореше на четиримата срещу нас, но при това гледаше към Странната.
— Имаш ли водка? — попитах Мадж, докато думите на Мораг си проправяха път в главите на домакините ни.
— Аз какво съм, личният ти контрабандист ли?
— Няма да хабя хубаво уиски в тая отвратителна атмосфера.
Чест му направи, че все пак стана, за да донесе бутилка. Сигурно беше скочил с нея и я бе тътрузил със себе си из подобния на ада пейзаж на повърхността.
Картечар и Майка още го обмисляха. Тя не изглеждаше доволна.
— Сторихте ми се познати. Променили сте си вида, преди да дойдете, нали?
Мораг кимна. Макар че явно си губехме времето, ако щяхме да се разкриваме наляво и надясно.
Муцуната пръв се обади.
— Значи вината е ваша, мамка му, така ли? — изръмжа.
— Мда — заяви гордо Мадж, отвори водката, отпи и ми я подаде, а аз я подадох на Майка. Тя я изгледа, все едно й подавах нож с върха напред, но я взе, обърса гърлото и пи, а после на свой ред я подаде на Картечар.
— Най-добре да им кажем всичко — заяви Мораг решително.
— А ако са от лошите? — попита Кат иззад нас.
— Ей, майната ти! — процеди Муцуна.
— Пак ще те напляска — каза Мадж, навярно защото бе съзрял възможност да започне караница.
— Както той теб. Млъкни, Мадж — отвърнах.
Муцуна сякаш се канеше да продължи, но Майка го погледна и той се смълча, макар да личеше, че се пръска от яд.
— Не са от лошите — рече убедено Мораг.
— Интуиция на проститутка? — попитах.
Мораг се усмихна. Дълго време се бяхме осланяли на интуицията й, когато нямахме на какво друго.
— Проститутка ли си? — попита с надежда Големия Хенри. — Харесваме проститутки.
— Съжалявам, скъпи, пенсионирах се. — А на останалите рече: — Лошите живеят по-добре от такива като нас, нали така?
Имаше някаква почти детинска логика. Но и аз бях сигурен, че е права.
— Права е — заяви и Мърл. — Това не са лошите. Лошите знаят какво правят.
— Що ли не вземеш да си го начукаш, арогантна гад!
Муцуна се поизправи. Приличаше досущ на разярено бойно куче — не ми напомняше толкова на вукарите, колкото на киберподсилените песове на казаците.
— Сложете му нашийник, или ще го направя аз — каза Мърл.
Помръдна леко — беше готов. Ако Муцуна го нападнеше, щеше да стане нещо лошо. По-скоро усетих, отколкото чух Кат зад себе си, готова да помогне на брат си. Мисля, че и Майка го забеляза.
— Муцуна, успокой се — изсъска тя с нетърпящ възражения тон.
Големия Хенри хвана за лакътя разгневения си събрат. Муцуна се обърна към него, а Големия Хенри кимна.
— А вие — обърна се Майка към Мърл, — ако не ви харесва какво правим тук, оставете си припасите и се омитайте.
Останалите наблюдаваха Мърл, чакаха отговора му. Картечар бе особено напрегнат и се взираше сурово в него. Почти ми се искаше нещо да се случи. Интересно ми беше кой ще победи.
— А може ли всички с пениси да се ометат, за да вземем да свършим нещо? — попита Мораг.
Усмихнах се. Зад мен Кат се изсмя.
— Тя се перчеше по мъжки, защо да остава?! — оплака се Мадж, кимвайки към Майка.
— Майка може и да има пенис — допусна Големия Хенри. — Затова Картечар толкова я харесва.
Още усмивки, спаднало напрежение.
— Върви си с него, ако искаш — каза Майка с равен тон.
— Добре. Никой от нас не е дипломат… — започнах.