— Аз съм — прекъсна ме неизбежно Мадж.
— Не се познаваме и никой не иска да отстъпи — продължих. — Нека просто да обменим малко информация и да видим докъде ще го докараме, става ли?
— Не се опитвах да омаловажа постигнатото от вас — подхвана Мърл. — Откъде да знаете какво ще се случи, как да се подготвите? Това не е вашият тип война.
— И какво? Ще ни спасявате ли? — изсъска Муцуна.
Мърл не му обърна внимание.
— Ето какво. Като им казваме за себе си, повече хора научават за нас. Ако някой ги залови, ние се компрометираме. — После се обърна към Майка. — Освен ако не си готова да убиеш всеки от хората си, когото пленят, или дори себе си? — Впери пронизителните си кафяви очи в нея. Тя не трепна, но и не отвърна нищо. — Разбира се, че не си, защото те е грижа за тези хора. Искаш да ги видиш живи в края на войната, нали? Похвално, но за нас е огромен шибан риск.
— Добре — напрегнато отвърна Майка. — Тогава, както казах, оставете си припасите и се омитайте.
Муцуна кимаше. Мърл се обърна към мен.
— Нямат полезна информация. Спечелихме си добра воля срещу собствената си храна. Време е да продължим.
Беше прав и го знаех. Тези бяха читави хора, и способни, но щяха да ни пречат. Трябвало е да се разделят на малки групи и или да се скрият, или да се сражават поотделно.
Изобщо не видях връхлитащата от мрака девойка. Внезапно се оказа до Мърл и замахна към лицето му. Проблесна метал, малко закривено острие, щръкнало от долния край на стиснатия й юмрук. Мърл улови китката й. Въпреки че и тя имаше черни лещи вместо очи, паниката й личеше ясно.
— Странна! — извика Майка.
Навярно бе преценила що за човек е Мърл и знаеше, че увреденото момиче си играе със смъртта. Мърл не успя да хване другата китка на Странната и тя прокара тънка резка по бузата му с острието в другия си юмрук.
Колата, на която се бях облегнал, се заклати: Кат бе скочила от нея.
Странната изкрещя, когато Мърл улови и другата й китка, обезоръжи я и я постави в болезнен ключ. Паниката й растеше, докато се мъчеше да се отскубне от него. Ентусиазмът и потайността рядко могат да се мерят с реалните умения. Мадж беше извадил пистолета си. Не беше съвсем сигурен какво да го прави. Езичника се бе оттеглил назад. Не знам защо аз самият не помръднах, останах на място.
— Пусни я — нареди Картечар. Тонът му вещаеше насилие, но в същото време издаваше безпокойство.
Странната откачаше и се мяташе като зверче в капан. Картечар, Майка, Големия Хенри и Муцуна бяха на крака. Не им пукаше кои сме, както и че някои от нас вече бяха въоръжени, в случая на Кат — с релсотрон. Бяха готови да ни се нахвърлят.
— Пусни я — рекох аз.
Мърл понечи да възрази, не без право — току-що го бяха нападнали.
— Веднага — простъргах с най-добрия си безкомпромисен подофицерски тон.
Сякаш се двоумеше дали да не ме прати на майната ми, но все пак я пусна. Странната се претърколи встрани, изправи се и изсъска, преди да се оттегли отново в сенките, приклекнала като дребен хищник.
Мораг се усмихваше — не знам защо. Може би й бе харесал опитът на Странната да даде на Мърл да се разбере. А това ме тревожеше. Опитах се да уловя погледа й, но тя или не го забеляза, или предпочете да го пренебрегне.
— Ако пак ме доближи с острие, ще го прибера в нея. Най-малкото — каза Мърл.
Попиваше кръвта от раната и я зяпаше по пръстите си. Мисля, че бе най-вече изненадан.
— Ако я пипнеш… — започна Картечар.
— Ей! — не се стърпях. Той завъртя глава към мен. — Заканата с нищо не е несправедлива. Ако я искате невредима, дръжте я под контрол.
Стори ми се, че Картечар е разумен, но Странната явно му беше слабост. И май не беше свикнал хората да му говорят, както аз сега. Мога да се разправя с него, рекох си. Почти си повярвах. Освен ако той нямаше повече хъс от мен. Още гневен, отвори уста, за да изтърси нещо — навярно поредната заплаха.
— Достатъчно — тихо рече Майка и седна.
Големия Хенри и Муцуна я наблюдаваха. Сякаш очакваха друг развой.
— Знаете ли кое ще е най-добре? — попита Мадж.
— Разговор без ножове, патлаци и побои? — предположи Езичника.
Мадж кимна. Изгледах го невярващо.
— Какво? — попита ме. — Да, на черешата съм. Много хубава, лежерна дрога. Реших, че ще помогне да се опозная с хората.
— Колко отговорно от твоя страна — отбеляза Мораг.