— Може ли да си на нея през цялото време? — попита Кат иззад нас.
— Да, щото много ще помогне в битка — саркастично отвърна Мадж.
Майка ни гледаше с вдигната вежда. Картечар и останалите също бяха седнали. Мадж подаде на Муцуна полупразната водка.
— Тя има… проблеми — рече Майка.
Прозвуча почти като извинение. Кимнах. Очевидно на малката й се бяха случвали кофти неща.
— Недей да им се извиняваш, по дяволите — гневно рече Картечар.
Двамата явно бяха партньори, и то отдавна. Бяха майката и таткото на това семейство, но повдигнатият въпрос пораждаше напрежение между тях. Не беше ревност от страна на Майка, а друго. Чудех се дали не я е страх от Странната по някаква причина.
— Както казах, безполезни са ни. Носят само беди — заключи Мърл.
Напръска порязаното с антисептичен спрей и наложи съшиващ гел и превръзка от пяна.
— Защо сте си били изключили свръзките? — повтори Езичника въпроса си отпреди малко и отново всички се смълчаха.
— Кажи им — рече Майка.
— Защо, да не би да станахме най-добри приятели внезапно? — попита Картечар.
— Те ни повярваха, ще им повярваме и ние. Знаеш ли какво ще стане, ако не го направим? — Тя направи пауза. — Нищичко. Нищичко няма да се промени.
— Рискът…
— … е същият, както винаги. Или ще оцелеем, или ще измрем.
Започвах да харесвам Майка, беше моят тип командир. Но Мърл имаше право: твърде много й пукаше. Не че същото не можеше да се каже и за мен. Поне когато опреше до Мораг, ме беше грижа дори прекалено. Понякога и за Мадж, донякъде и за Езичника, а засега не ми се мислеше за Рану. Беше почти сигурно, че е мъртъв.
Зарадвах се, когато дойде моят ред за водката. Отпих дълбоко. Парещият в гърлото ми алкохол бе добре дошла промяна в сравнение с парещата атмосфера. Миризмата беше обаче същата — на развалени яйца.
Картечар преглътна с усилие. Не изглеждаше доволен, но ни каза:
— Миру, властелинът на нощта, ни предупреди да се откъснем от света на духовете.
Сърцето ми се сви.
— Исусе Христе — процеди Мърл и ме погледна. Не знам дали търсеше и у мен капчица здрав разум, или се канеше да си ходи. Не че разбирах защо изобщо е с нас, след като само ни намираше кусури. — Губим си времето.
— Мърл — рече Кат, — успокой се за малко.
— Хакерски религиозни глупости — гневно отвърна той.
— А що не покажеш малко уважение, мамка ти? — включи се Муцуна.
Странната се люшкаше ту под светлината, ту в сенките, по-навътре в пещерата, и все така ни наблюдаваше. Гледаше Мърл свирепо.
— А „що“ не ми покажете нещо за уважение? — отвърна той.
— Мисля, че прекарваш твърде много време с Мадж — рекох му.
— Ей! — възнегодува Мадж. — Държа се добре!
Така си беше. Освен това изучаваше съсредоточено шарките по стените.
— Такъв си е отпреди Мадж — увери ни Кат.
Мърл завъртя глава към нея.
— Вижте, разбирам, че липсата на сензорна стимулация в части от мозъка в мрежата го пълни с религиозни простотии. И разбирам, че трансът включва религиозните ни гени, но това няма нищо общо с целта ни.
— Май честичко си работил сам? — подпита го Мораг язвително.
— Да, и се вижда защо.
— Защото не умееш да градиш отношения с нормални хора ли? — предположи Мораг.
— Добре, както и да е, но нищо от това няма общо с целите ни.
— А те са? — попита Картечар.
Майка докосна крака му и поклати глава.
— За тях е истинско.
Изненадан, установих, че съм го казал аз. Езичника и Мораг също бяха изненадани, ако се съдеше по погледите им.
Аз пък мислех че просто ми беше писнало от религиозни дискусии. Много ми бяха дошли през последните месеци. Бях сред ключовите играчи в пускането на Бог и се бях срещал с един от така наречените богове в мрежата. И все така нямах проблеми с атеизма си, но пък имах проблеми с поредния излязъл изпод матрака бог, дори да не ни засягаше пряко. Надявах се да е просто войнишка параноя, но не можех да се отърся от чувството, че край нас нещо се случваше, оформяше събитията, манипулираше ни от тъмното.
— Освен това — допълни Езичника — предупреждението явно е имало съвсем реален ефект.
Мърл поклати глава, но не си направи труда да спори. Надявах се поне за малко да помълчи. Ненадейно Мадж се разсмя.
— … отношения с нормални хора — повтори, все едно току-що беше схванал виц.