— Вие от спецчастите сте голяма работа — каза Големия Хенри с усмивка.
— Той е журналист — отвърнахме едновременно Езичника, Кат и аз.
— Журналист и пенсионирана, за жалост, проститутка… Еха. Наистина сте дошли да ни спасите.
— Разкажи им останалото — подкани Майка Картечар, явно безразлична към духовитостта ни.
— Имаме малка част от него — каза Картечар.
— Част от кое? — предпазливо попита Езичника.
— От Черната вълна.
Езичника и Мораг го зяпнаха, май и аз. Дори Мърл вдигна поглед. Мадж се бе привел унесен към гладкия скален под. Явно по някое време сме го отегчили.
— Как? — попитах.
— Миру, властелинът на нощта, ми даде мрежа за змиорки, за да я хвърля върху…
— Добре, няма значение. Все едно не съм питал.
Картечар изглеждаше леко засегнат.
— А може би просто се шегуваш? — включи се отново Мърл.
Картечар се загледа в него. Нещо в ситуацията ми напомни една случка, когато бях хлапе и двамата най-корави типове във Финтри се бяха хванали за гушите.
— Не се шегува — промълви Мораг удивено.
— Това е важно — рече Езичника. — Искаш да кажеш, че един от боговете в маорската митология…
— Не му викай митология, пакеха — предупреди го Картечар.
— Моите извинения — рече Езичника, макар със сигурност да не знаеше какво значи пакеха. — Значи един от боговете ви ти е дал някаква програма?
Картечар кимна.
— Програма, която не мога да разбера. Както не разбирам змиорката, която улових.
— Кое? — допринесох умно аз.
— Късчето от Черната вълна, което хванах, приличаше на змиорка в мрежата ми.
— А видя ли Вълната?
— Видях я. И да, приличаше на голяма черна вълна. Нехаеше за всяка защита и обезопасителна система, все едно такива нямаше. Улови част от собствените ми програми за сигурност, промени ги пред очите ми и пое контрола над всяка система, свързана към мрежата.
Езичника и Мораг кимаха. Картечар потвърждаваше всичко, което подозирахме за способностите на Демиург. Само че някак бе успял сам да стори нещо на Демиург в отговор. Оставах си подозрителен към тези нишчици надежда. Особено щом участваха божества.
— Имаше и още нещо — продължи Картечар, — високо над Вълната. Приличаха на ангели.
Мораг се опита да овладее потръпването от страх, но твърде добре познавах езика на тялото й. Не мисля, че някой друг забеляза.
— Ангелите са хакери химери — обясни ни Езичника, хвърляйки поглед към нея.
— Имат нападателни програми на базата на Демиург. Много са мощни. — Мораг не можа да прикрие боязънта в гласа си.
— Откъде идват цялата тая гадост и издънките й? — попита Големия Хенри. — И защо са толкова могъщи?
— Онези чекиджии от Ескадроните на свободата. Когато ги нападнахме, отвътре бяха като Тях. Това са Техни шпиони, нали? Най-после са се сетили. Информационна война, такива неща — изръмжа Муцуна.
Четиримата ни гледаха очаквателно. Сега ние на свой ред се смутихме.
— Историята е длъжка — рекох.
— Може да им покажем филма на Мадж — предложи Езичника.
Отне ни известно време да им обясним докрай. Сговорчивият благодарение на наркотиците Мадж се включи в един монитор и им показа част от документалния си репортаж. Стори ми се, че твърде дълго се застоя на частта, в която Рану ми срита задника в Ню Йорк. Твърдеше, че искал да види дали ще го разпознаят. Не го разпознаха. Езичника и Мадж говориха най-много.
— Шибани глупости! — процеди Муцуна.
— Всичко е било лъжа. Кликата са започнали войната и са я поддържали — увери го Езичника.
Бяхме го повторили няколко пъти. Обяснихме мотивите на Кликата и механизмите им на контрол, как са успели да го направят. Но уанау не го бяха изпитали на собствената си кожа като нас. В много отношения представата за шейсетгодишна война като печалбарски трик им идваше в повече. Пребледняха, сякаш им прилоша. Мнозина виждаха смисъл в отбранителна война и всички трудности и жертви, особено ако практически си расъл на фронта, като тези тук, но да разбереш, че е било лъжа? Че цялото ти страдание и лишения — всичко — е било за облага на миниатюрна общност от хора? Отрицанието бе логична реакция. По-късно логична реакция щеше да е гневът. Почти ми се струваше, че им дължим извинение.