— Откъде да знаем на чия версия да вярваме? — попита Майка.
И тя изглеждаше стъписана, но гласът й бе равен и спокоен. Въпросът ме хвърли в недоумение. За нас истината беше очевидна. Бяхме го преживели. Но за тях бе просто поредният вид пропаганда.
— Да, не се обиждайте, но искате твърде много неща да приемем на доверие — рече Картечар.
— Знаете, че нещо не е наред, нали? — попита го Мораг.
Той кимна.
— Собственият ви бог ви е предупредил — добави Езичника.
Намесих се:
— Боя се, че ще трябва сами да решите на какво да вярвате. Макар че може да се запитате поради каква причина ще се спускаме на тази адска планета и ще стигнем дотук само за да ви играем психологически номера. Аз не искам да съм тук, със сигурност.
— Значи този Кронин, типът от виз-а, и другият, Ролистън, са виновните? — попита Големия Хенри.
— Някога са работили за Кликата, а сега, предполагам, са Кликата — казах им.
— Вижте, звучите искрено — започна Картечар. — Но ако сте поробени? Ако наистина вярвате, но таниха са ви промили мозъците?
— Кои?
— Те — каза Майка. Беше се замислила дълбоко и не можех да разчета изражението й. Спокойствието й бе странно, почти плашещо.
— А защо ще си правим целия този труд да ви убедим? — попита Езичника. — Твърде солипсистично е.
Всички го изгледахме неразбиращо.
— Опитай да си припомниш, че говориш с войничета — предложих.
— Съществувам само аз — изрече бавно Мадж, сякаш получил откровение.
— Да, а ние сме играчки на въображението ти — отвърна Мораг, престорено сериозно.
Духовитостта не помагаше. Твърде рязко бяхме преобърнали света им.
— Добре, имам въпрос — намеси се Майка. — Какво от това?
— Не разбирам — рече Езичника.
И аз не разбирах.
— Какво значение има? Кликата ни е дърпала конците, карала ни е да воюваме шейсет години. Вече нищо не можем да направим.
— Уту — рече тихо Картечар.
Майка се обърна към него.
— Наистина ли? И как ще стане? Виж, съгласна съм с теб за предците ни, за духовната ни цялост, но не сме митичните герои от миналото ни. Не разполагаме с никакви възможности, а да се сражаваме заради принципи е тъпо и ще ни види сметката накрая.
— Само че така е редно.
Изненадах се отново, че думите бяха дошли от мен. Моментално осъзнах колко кухо звучат.
— Е, поздравления, задето можеш да си позволиш толкова здрав морален компас. Аз обаче не искам да умирам заради принципи. Особено след като няма значение в чия война участваме и кой командва. За нас нищо няма да се промени, включително краят.
— Но… Ние променихме нещата — възрази Мораг, почти отчаяна. — Хората виждат какво се случва. Кликата не може да го кара както преди.
— Дали? А някой опитва ли се вече да срази Бога ви? — попита Майка. Прочете отговора в измъченото лице на Мораг. — Бедните по-добре ли са отпреди?
— Тези неща искат време — каза й Езичника.
— Богатите и силните винаги ще се борят за своето. Разобличете ги и ще намерят друг, по-хитроумен начин.
— Защо тогава се сражавате с тях? — попита Мърл.
Майка го изгледа презрително.
— Оцеляване. Расла съм в Моа. Докато растях, мястото беше под обсада. Сега разбирам, че сме си го причинили сами. И днес се дърляме над останките от човечеството. Да върви на майната си всичко това. Няма нищо общо с нас. Ще изчакаме да приключи.
— И ще умрете от глад — отбеляза Мърл.
— И ще правим, каквото е нужно — продължи Майка. — Защото си залагам лявата бозка, че когато пушилката се разсее, за хората ми няма да има никакво значение.
— Те точно това искат да мислим и да правим. Да се предадем, да забравим личната си отговорност…
Включването на Мадж беше неочаквано, но и бе подобно на думите му в Атлантида. Под всички наркотици и страстта си към адреналина той наистина вярваше в тези неща.
— На Земята явно е по-хубаво — каза Майка. — Тук идеализмът е не просто лукс, а илюзия. Имаме други приоритети. Демокрацията пет пари не струва от години. Защо да ми пука под чия безлика диктатура живея? Все така се бия и умирам за някакъв друг шибаняк. Добре дошъл на новия шеф, същия като стария.
— Поне не бездействаме — повтори Мораг, отново с отчаяние.
Отчасти разбирах Майка, но мисля, че току-що бяхме сринали света й, тъй че тя щеше да направи същото с нашите постижения, ако можеше да се нарекат така.