— За жалост вече не съм журналист, аз съм мултимедийна сензация — рече той скромно.
Не разбрах дали се шегува. Наистина, всички бяхме станали рязко по-известни, когато се бяхме изтипосали на всеки монитор и дисплей в системата.
— Би трябвало просто да отидем и да убием този ваш Шаркрофт — казах на човека на Рану.
— Може ли просто да му предам, че не искате да се срещнете? — предложи той.
— Къде е? — попита Рану.
— Не му казвай нищо! Ох! — отново извика пленникът на Мадж след поредния пистолет по тиквата.
— Ню Мексико — отвърна проснатият.
Мадж въздъхна.
— Ех, защо не започна с това? — измърмори.
2.
Ню Мексико
Седяхме на пейка в черния коптер, срещу трите ходещи наранени гордости, така наречените агенти. Докато се качвахме, ни бяха поискали, с голяма доза оптимизъм, оръжията. Учтиво отказахме, Мадж халоса човека си контролно, а аз им обещах, че те може да си получат оръжията обратно, когато слезем.
Също така не на шега се подразниха, когато натоварихме колата си и мотора на Рану в коптера. Така де, колите и моторите не растат по дърветата. Бяхме си направили труда да ги откраднем и си ги искахме със себе си. Така че през по-голямата част от пътя „агентите“ само ни гледаха лошо.
За първи път идвах в Америка. По-скоро за първи път прекосявах границата на Америка, тази под контрола на американското правителство. Не ми се отдаде да я разгледам. Когато се возех по каросерии на БТР-и, обикновено бях на път да свърша някоя опасна глупост. Пътуванията към глупости и обратно често бяха единственото ми време да разпусна. Дълго усъвършенствах умението, но вече можех да спя навсякъде, дори в тези често пъти шумни и винаги неудобни машини. Бързо се унесох.
Раят сякаш сияеше, синкаво бял. Напомняше ми нещо, нещо опасно. Не бях сигурен, че изобщо съм отворил очи, но се чувствах добре. Всъщност, чувствах се по-добре, отколкото през последните много, много месеци, навярно защото вече не умирах, а бях мъртъв. От друга страна, помнех, че съм вършил какви ли не гадости — от парите, които крадях от нашите за цигари като десетгодишен, до тълпите хора, които бях избил — някои бързо, други след изтезания. За последните най-много съжалявах.
За това, че бях избивал Тях, не съжалявах кой знае колко. Може и да са били жертва на Кликата, но се опитваха да убият мен, а и е много по-лесно да трепеш същества, които изглеждат толкова различно от теб. При все това такива убийства едва ли ти печелят червени точки в райските тефтери.
После се нахоках, че твърде дълго се бях навъртал край хакери фанатици, а и никога не бях вярвал в тия религиозни ала-бали. Тъй че къде, да го еба, се намирах?
Себичната част от мен се зарадва, когато видях Мораг в Рая. След това обаче взех да скърбя за нея, с което всъщност трябваше да започна (лайно си бях и лайно щях да си остана). После отново си напомних, че не вярвам в тия глупости.
— Какво? — успях да продумам.
Мораг се усмихна. Наистина приличаше на ангел. Е, не беше толкова страшна, а и косата й бе къса, чорлава. Пресегна се и докосна лицето ми. Ръцете й бяха топли. Целият се сгрях, съвсем не се чувствах, сякаш умирам след плаване в космически вакуум. Нито пък след като са ме разкъсвали Те. Или след като ми е свършил въздухът. Или след като съм умирал от радиационно отравяне — нещо, което ми се случваше през последните две седмици. Също така се чувствах извънредно гол и в мен имаше „неща“.
Мадж доказа, че не съм в Рая, макар Адът да беше реална алтернатива, като се надвеси над мен с разкривено лице. Изглеждаше кошмарно.
— Добрата новина е, че не си умрял, а лошата — че нямаме с какво да го полеем — каза ми. Звучеше ядосан.
— Приличаш на гъз — успях да проскърцам. Сякаш не бях говорил от много дълго време.
— Свършиха му наркотиците — осведоми ме Мораг.
— Това цялото само заради нас ли е? — попитах отново. С много неща имах да свиквам. — Затворници ли сме?
— По-скоро сме в капан — отвърна Мораг.
Намирахме се в пещера, под повърхността на астероид, почти планетоид. На входа на пещерата имаше мембрана, направена от… ами, от Тях. Отделни бионанити, каквито всъщност бяха, а не Берсерки и Нинджи, както бяхме свикнали да мислим за тях.