Не вдигнах ръце, но ги отдалечих от пистолетите си, скрити под бойното яке, което бях заел от па. Мнозина ветерани носеха такива след пенсиониране. Бяха здрави, топлеха, а някои — като това — бяха и бронирани. Другите от нас също свалиха ръце от оръжията си. Пак се поздравих, задето не бяхме довели Мадж. От друга страна, щеше да похарчи доста пари при будката с дрогата. Може би трябваше да му взема нещо.
— Не ми вадете тия патлаци. Искам да видя Марионетките — каза Картечар, малко рязко, стори ми се, като за човек на мушка, на петкилометрова височина.
Единият от чорлавите типове явно бе съгласен. Направи крачка напред и натика зурлата на рязана пушка в лицето на Картечар.
— Не знам к’ви ги плещиш, обаче си тръгвате. Веднага.
Говореше ниско и отмерено, с недвусмислена заплаха.
— Теб те познавам — заяви Картечар.
И само толкова. Надявах се на нещо повече.
— Всеки ме познава, дееба, к’во от това?
— Аз съм Картечар, чекиджия такъв.
Отново ми се стори, че Картечар си изпитва късмета малко твърде смело. Мораг също се обърна към него. Кат и Мърл се поразмърдаха. Чорлавите типове се спогледаха. Определено знаеха името на Картечар.
— Изобщо не приличаш на него — каза онзи с пушката.
Стоеше твърде близо. Картечар му го демонстрира, като отскубна оръжието от ръцете му.
— Търсят ме, мамицата ти — Картечар се озъби, същински уличен пес. Не показвай слабост. — Щеше да е бая малоумно да се шматкам без маскировка, нали тъй?
След това подаде пушката обратно на мъжа, все едно не му пукаше у кого ще е. Това беше различен Картечар: такъв беше пред хората. Откачи кабела и го прикрепи към себе си.
— Ако си… — започна онзи с пушката.
Картечар го прониза с поглед.
— Марионетките ще решат, не ти — рече и продължи да прибира приспособлението си.
Чорлавите отново се спогледаха, попитаха се един друг безмълвно и свиха рамене. Явно не бяха свикнали на такова отношение. Очевидно беше и че името на едрия хакер имаше тежест тук.
— Ще ви вземем оръжията — каза друга от чорлавите.
Картечар приключи с опаковането на такъмите си и я погледна.
— Ами, давай.
Напрегнах се. Хич не ми се щеше да се лишавам от оръжията си, особено в колониите, но никой не бързаше да ни ги взима. Един от чуждите се отдалечи и се скри зад чифт дебели червени завеси, в друга част на сталактита. След няколко мига се върна с един от най-едрите мъже, които бях виждал някога. И той имаше тъмната, но и някак пепелява кожа на повечето от Лаланд 2. Имаше расти и лицева татуировка, но тя бе много по-семпла от тази на Картечар или на другите в уанау. Беше като цяло първият дебел човек, когото виждах тук, но лицето му беше покрито с белези: беше се потрудил за храната си. А и тлъстините му бяха някак мускулести и солидни на вид. Парцалите му едва ги удържаха. Чудех се как изобщо може да се движи при тази гравитация.
— Солосо — рече Картечар и кимна за поздрав.
Този път звучеше предпазлив и уважителен.
— Казва, че е Картечар, но не прилича на него — каза онзи с пушката.
— Гледай ти, коравия Макс Руру — избоботи великанът.
Прозвуча ми, сякаш запали двигател на танк.
— Дошли сме при Марионетките — каза Картечар.
Солосо ни оглеждаше. Май гледката не му се нравеше.
— По-скоро да ни вгорчите живота. Чухме, че си се продал на другата страна. Вярно ли е?
Картечар посрещна твърдо погледа му.
— Мисля, че си единственият човек, на когото ще му се размине подобен въпрос. И то само веднъж.
Солосо обмисли отговора на Картечар. После се усмихна.
— Поискаха ли ви оръжията? — попита изненадващо. Картечар кимна. Солосо се обърна към хората си с гневно изражение. — Да не мислите, че се боим от тези хора?
Чорлавите се разшаваха смутено под укоризнения му поглед. Той отново се обърна към нас. Бавно раздвижи туловище.
— Марионетките ще се покажат скоро. Не ми губете времето да ви обяснявам какво ще последва, ако се правите на интересни.
После кимна към червените завеси.
Откачихме се от кабелите и тръгнахме към тях. Докато Картечар подминаваше Солосо, той опря масивна длан о гърдите на хакера.
— Млатил си се с всеки здравеняк в Птичарника. Даже чух, че си се бил с неколцина САС-овци. Но мен сякаш винаги си ме отбягвал — избоботи.