Картечар го огледа.
— Никога не съм бил сигурен, че мога да те победя. Сега си махни скапаните лапи от мен.
Отначало реших, че започва земетресение, но след миг разбрах, че Солосо се смее. Все пак свали ръка от Картечар и се упътихме през завесите.
От другата страна беше различно. Помещението бе обширно, издълбано в скалата, и се склоняваше леко надолу. Беше обзаведено с редици столове, обърнати към една сцена. От тавана висяха платформи, крепящи сложни осветителни съоръжения и автоматизирани оръжейни системи, които ни следяха. Сцената бе скрита от дебели, червени и многократно кърпени завеси.
По-скоро усетих, отколкото видях Солосо да се подава от другите завеси, през които бяхме минали ние.
— Не ми харесва тая работа — прошепна Мораг, привеждайки се към мен. — Това място си има мрежа. Освен ако не е изолирано напълно, Демиург би трябвало да е тук.
Остави неизречено, че преди идването на Демиург изолирана система не би вършила никаква работа. Но вече бяхме влезли в играта и трябваше да разчитаме на преценката на Картечар. Като нищо хеликоптери и летящи екзоброни можеха да се носят към нас. Подозирах, че марионетките щяха да получат немалка отплата.
Завесите се разтвориха и се включиха прожектори. Бяха пет и блеснаха върху нас петимата. Щеше да е доста ефектно, ако нямахме компенсаторни механизми в оптиката. Виждахме си нормално, а сцената замъждука в зеленикаво. Запращя музика с лошо качество, май трябваше да е зловеща и да създава атмосфера, а куклите се спуснаха от покривните греди като три обесени жени.
Имаха най-мършавите и крехки тела, които бях виждал на Лаланд. Пред тях Странната изглеждаше едра. Ако не ги крепяха сложни на вид екзорамки, биха се прекършили в тази гравитация. Висяха напълно отпуснати, придържаха ги само нещо като дебели метални филизи. Напомниха ми за Шаркрофт в паякообразния му стол.
Носеха рокли, някога скъпи и модерни, но с дните им на хубост бе отдавна свършено. Имаха и окъсани дантелени ръкавици до лактите. Трагични маски от кована стомана скриваха лицата им.
Нищо не разбирах. Как тези безумия управляваха криминалните елементи в Птичарника? И под криминални елементи имах предвид „всички в Птичарника“. Бедните нямаха избор.
— Водиш ни неприятности, Картечар — рекоха и сякаш всяка дума идваше от различна уста. Не беше накъсано, звучеше като същинско изречение, но се чуваше като вълна от думи.
Побиха ме тръпки. Щеше ми се да се обърна и да си тръгна, но обърнех ли се, всеки път виждах Солосо, който вечно наблюдаваше някого от нас — най-често Картечар, — обаче погледнех ли назад, обръщаше към мен обраслата си с расти огромна като канара глава и ми се усмихваше.
— Да, сигурно сте прави — рече Картечар след кратък размисъл.
— Имаме пари — намесих се разсеяно.
Все още зяпах към Солосо. Обърнах се към Марионетките.
— От които можем да ви отървем — отвърнаха ми, нехайно, сякаш и те се бяха разсеяли.
— Трябват ни провизии — заяви Картечар. Погледна към мен. — Ще ви се отплатим добре.
— Какви провизии и колко ще платите? — попитаха трите едновременно.
— Най-вече храна и лекарства, може би малко инструменти, а по-късно муниции и експлозиви. За много хора. Ще вземем всичко, което можете да ни дадете.
Шотландецът от работническата класа у мен реши, че Картечар се разпорежда твърде свободно с чуждите пари. От друга страна, и ние се разпореждахме твърде свободно с парите на Шаркрофт. Марионетките направиха пауза.
— Това ни прилича на тайна операция. Защо ни е да се замесваме?
— Пак за пари — разясних.
И трите се обърнаха към мен. Движеха се някак насечено, рязко, точно като кукли на конци.
— Имаме много пари. Не ни трябват проблеми с Ескадроните на свободата. Една много приятна млада дама дойде да ни го обясни. Може би я познавате?
Някак устоях на порива да се огледам за нея в сенките. Не че щях да я видя. Мораг ме погледна разтревожена.
— Можем да правим каквото искаме, стига да не си пресичаме пътищата с тях. Звучи ни като добра сделка — продължиха Марионетките.
— Преди да продължим, искам да знам: тук в безопасност ли сме? — попита Мърл с неутрален тон.
— Тук сте в каквото кажем ние. Нищо повече, нищо по-малко — отвърнаха Марионетките.
Това започваше да ме шашка. Запитах се дали не са просто три трупа за прикритие и за да стряскат хората. Солосо ли беше истинският шеф?