— Което не отговаря на шибания ми въпрос.
— Вижте, добре сте се устроили тук. Сигурно много впечатлява местните, но ако ще ни преебавате, да започваме със стрелбата. Вие сте първи. Ако ли не, ще предположа, че печелите време, което значи, че някой идва. А това пък значи, че ще започнем ние — изненада ме Кат.
Всички с изключение на Картечар се размърдахме, готови да извадим оръжията. Солосо не трепна. Знам, защото хвърлих неспокоен поглед зад себе си.
— Картечар.
Беше шепот, по една сричка от всяка от куклите, звучаща като цяла дума.
— Добре, всички да се успокоят — рече той с умиротворителни жестове.
— Не сте улучили правилните хора за уличните си номера — рече Мърл, май наистина бесен.
— Достатъчно. В техния дом сме — рекох му. Той не отвърна. Обърнах се към Марионетките. — Много сте страшни. Сериозно, това никак не ми понася. Зловещо е. — Пренебрегнах презрителния поглед на Мърл и объркания поглед на Мораг. — Дошли сме за сделка. Ако не искате, разделяме се, а вие правите, каквото сте намислили. Дори това да значи да ни подхлъзнете. Ако пък искате да работим заедно, да престанем с патлаците, меренето на чепове и блъскането в гърдите и да действаме.
— Не сме дошли да се бием с вас — добави Мораг. — Но все пак знайте, че можем да навлечем много проблеми на всеки, който ни помогне.
Е, нямаше нужда така да го натъртва, но поне сложихме всички карти на масата.
Марионетките се втренчиха в нас. Задълго. Биваше ги в психологическото сплашване като за три безжизнени тела, увиснали от тавана. Дори Мърл започна да показва безпокойство. Аз се мъчех да избера дали да се прицеля в Солосо, или в една от автоматизираните оръжейни системи над мен. Последните надделяваха, но реших да пусна на Солосо малко от раменния си лазер — макар да съзнавах, че все едно щях да стрелям по танк с фенерче. Миг след това се сетих, че с бойното яке даже няма откъде да извадя лазера.
— Тук сте в безопасност — пристигна накрая вълната от думи.
Аз, Кат и Картечар се поотпуснахме.
— Не ми се ще да проявявам неуважение, но как работи това? — попита Мораг. Марионетките се завъртяха към нея. До неотдавна би трепнала, но вече не. — Тук сте в мрежа, нали? Цялото място.
— Работи, като спираме цялата си система и се прехвърляме на ново животоподдържащо оборудване, а всеки компонент се разглобява, подменя и бронира. За това са нужни сериозни разходи. Работи с изолиране от мрежата, която беше целият ни свят. Работи чрез операция, за да изрежем заразените си системи и да ги заменим с чисти. Работи с непрестанна и скъпа бдителност, за да се браним срещу опити за нахлуване в системата ни или за свързването й с останалата част от мрежата.
Трудно ми беше да преценя точно, но сякаш поне две, ако не и всички от тях, му бяха набрали здраво на Демиург. Мораг ме погледна и сви рамене. Не беше убедителното „всичко е наред“, на което се надявах от нея, но поне не ни крещеше да бягаме оттук.
— Значи ще работим заедно? — попитах.
— Не и за сметка на собственото ни унищожение — отвърнаха те. — Но ще ви изслушаме, а нямаме интерес да ви предадем. За колко души ви трябват провизии?
Последва пауза. С годините опит се бяхме научили да не даваме повече информация от нужното.
— Малко над двеста — каза Мораг.
Тя нямаше години опит. Отново ме погледна и сви рамене. Може би трябваше да подходим по-открито или доникъде нямаше да го докараме. Мърл не изглеждаше доволен — нищо ново. Всъщност, изобщо не ме интересуваше доволен ли е, или не.
Марионетките се люшнаха наляво-надясно — навярно жест, изразяващ отрицание.
— Твърде много. Имаме провизиите, но не можем да ви ги доставим, без да привлечем внимание. Можем да предложим част — може би няколко цистерни с протеинова каша, — но всичко оттатък това е опасно.
— Още изгубено време — каза Мърл. — Срамота. Бях чувал хубави неща за вас.
— Достатъчно — скастри го Картечар.
Не им обръщах внимание. Беше ми хрумнала идея.
— Това е големият център на доставки за региона, нали? — Картечар кимна. — Включва ли Цитаделата?
— Да — отвърна той. — Но няма как. Провизиите се доставят по маглев. Тунелите са вградени в скалата, а гарите са крепости.
— Ако имахте достатъчно огнева мощ или експлозиви, бихте ли могли да срутите един от тези тунели?
За щастие Картечар съобрази за какво говоря.
— Мисля, че бихме намерили слаба брънка — отвърна.