Тази мембрана ни пазеше от неудобствата на вакуума, а други израстъци от Тях ни осигуряваха въздух, отопление и недотам лицеприятни тоалетни приспособления. Нищо не може да се сравни с някогашния ти смъртен враг, който пропълзява в задника ти, за да го почисти, тъй като никога не им се е наложило да открият тоалетната хартия. Други израстъци осигуряваха и някаква неприятна ядивна каша, както и странна на вкус течност, май се предполагаше да е вода. Не можех да се отърся от усещането, че се храним с някаква инертна Тяхна разновидност, може би с мъртвите Им?
Те обаче, за голямо неудоволствие на Мадж, не можеха да произвеждат наркотици, цигари и водка. Той се беше превърнал в потна, скована, пребледняла, трескава купчина плът и стомашни сокове в ъгъла на пещерата. И на мен едно питие и цигара щяха да ми дойдат добре, честно казано.
Мембраната беше прозрачна, та можехме да се порадваме колко на майната си в Космоса се намирахме. Гледката разкриваше нещо като кръстопът: четири огромни астероида, включително нашия. Бяха или прикрепени един към друг, или просто свързани с проводи от биомеханични Техни образувания. От самите астероиди стърчаха още от Тях. Приличаха на смесица между органични небостъргачи и сталагмити или сталактити, в зависимост от перспективата. Сега разпознах мястото. Техните здания ми бяха заприличали на зъби и бях кръстил въпросното място Градът Бездна. Бяхме недалеч от полесражението ни с Кром.
Някога си мислехме, че в тези структури живеят Те, но после разбрахме, че самите структури са Те. В цивилизацията Им явно всичко изпълняваше функция. Бяха се вкоренили дълбоко в астероида. Някак изсмукваха суров материал оттам и с енергията от двойната звезда на системата разграждаха материала и осигуряваха ресурсите, нужни Им, за да се превърнат в тези вдъхващи страхопочитание постройки.
Между астероидите се бяха проточили огромни пипалоподобни форми, а израстъците и стотиците Им кораби сякаш преминаваха през тях като през някакво средоточие. Едно от пипалата премина пред мен и скри всичко пред очите ми. Те местеха какво ли не, от Берсерки до кораби с размери на фрегати. Едно такова пипало беше сграбчило Мораг пред очите ми.
Гъмжаха навред из пространството. Имаше Берсерки, уокъри и други неща, които преди смятахме за превозни средства. Разпознах и много конфигурации на флотилията им, които бях виждал от записи на Техни маневри.
Ако напрегнех увеличителните способности на оптиката си, можех да провидя оттатък Града Бездна. Из Космоса плаваха находища от коралоподобна субстанция, където се отглеждаха и раждаха Те, от Берсерки до дреднаутове. Още по-нататък можех да зърна корубите на употребените астероиди.
Всичките Им разновидности, които познавахме едно време, бяха в черно — бойните им форми, навярно. Но в действителност много от Тях бяха бели или биолуминесцираха в бледосиньо, както ги бях видял в енергийните матрици — пчелни пити на двигателите Им. Същият светлик къпеше и пещерата ни. Винаги ми се бе струвал красив. Не че щях да кажа на някого. Може би на Мораг, но и тя щеше да ми го изкара през носа от подигравки.
Заради израстъците, които се грижеха за кислорода, в пещерата сякаш постоянно подухваше топъл ветрец. Явно отначало балансът на температурата, влагата и въздуха е бил рискован. Отначало, когато съм умирал. Още свиквах с немалко неща.
Погледнах дланта си. Нямаше и следа от рани и възпаления, само здрава бронирана плът и подсилен с бойна техника мускул. Чувствах се чудесно, не ми се гадеше. Много отдавна не се бях чувствал така. Е, пушеше ми се…
— Чакай да видя разбрал ли съм. Изяли са болната тъкан и са я заменили или пресъздали, на клетъчно ниво. Така ли? — попитах отново.
Езичника въздъхна. Не го винях, честичко задавах едни и същи въпроси напоследък.
Седеше, опрян на стената, в инерционната си броня. Беше сглобил жезъла си и той лежеше напреки в скута му.
Езичника гонеше петдесетака, беше един от най-възрастните хора, които познавах и които не бяха част от могъщото тайно правителство от задници. Беше мършав, кожата му — огрубяла и покрита със спираловидни татуировки. Някои представляваха имплантирани електронни вериги, свързани с грозния, обикновен наглед интегрален компютър, щръкнал от половината му череп. От другата половина на черепа висяха сплетени оранжеви расти. Той се почеса по скалпа, прокара ръка през растите.