Рейдърът подмина позицията ми, а двигателите му подемаха боклуците по улицата, събаряха сергии и скалъпени надве-натри къщи. Нямаше защо да се притеснявам за Майка. Тя изрита колесната бронебойна мина изпод рейдъра. Щом мината се показа, автоматичните дронове и платформата на първия камион се обърнаха към Майка, а ъгълът на уличката, в която се бе скрила, бе унищожен от релсотрони и автоматични оръдия. Точно в този момент Майка задейства мината. Рейдърът сякаш се вдлъбна леко по средата и се повдигна във въздуха. Изпод него блъвнаха пламъци и обгърнаха улицата, а ударната вълна изравни всичко със земята, събори хората и пръсна всички тъпанчета, които не бяха от метал и пластмаса.
Затичах се към първия камион. Мърл пък задейства два ракетомета, подпрени на триножник върху покрива от отсрещната страна. Рейдърът се заби обратно в улицата, когато първата и втората ракета се взривиха в него. Два от дроновете и автоматичните оръдия на първите два камиона стреляха по вече празните ракетомети. От другата страна Мърл се възползва, показа се и стреля четири пъти бързо с плазмената си пушка. Още преди да стигна до вратата на камиона, той беше превърнал първите две оръжейни платформи и дроновете в разтопена шлака. От дроновете по мен пръскаше течен метал и прояждаше бронята ми. Зад мен имаше още стрелба и експлозии, когато Кат и Муцуна се отърваха от задния рейдър и останалите два дрона.
Стигнах до камиона. Шофьорите му се опитваха да маневрират, но нямаше къде. Конвоят бе блокиран и отпред, и отзад от горящите останки на рейдърите. Само се надявах, че мунициите им не са се разтопили, иначе всички бяхме прецакани. Виждах паникьосаните лица на шофьора и вече ненужния артилерист в кабинката. Първият истерично даваше ту заден, ту преден ход, за да не мога да се кача.
Извадих смартрамката и пуснах торбата. Отпуснах пушката на клупа й и скочих на най-ниското стъпало на кабинката. Сграбчил страничното огледало, изпратих информацията от камиона през интерфейса в дланта си в смартрамката. Тя се разгърна и я поставих на вратата, изпращайки нареждане за детонация с двусекундно отлагане. После се пуснах и отскочих встрани.
За ускорените ми реакции тези две секунди бяха дълги. Най-странното бе, че нямаше крясъци. Чуваха се викове на болка от косвените жертви (не мисли за тях като за хора). Нямаше как: използвахме тежка артилерия в населен район. Но липсваше обичайният шум на паникьосани цивилни. Тук се бяха водили свирепи сражения с Тях по улиците, тъй че може би това не ги плашеше. Просто се бяха отдалечили, колкото са могли. Тук-там мърляви физиономии ни гледаха с неприязън. Извинявайте, хора.
Керамичните тигели по програмируемата рамка насочиха термитните заряди. Те проядоха пантите и ключалката на бронираната врата и изпълниха кабината с газ. После се включи зашеметяващият заряд в средата на рамката. Между заряда и вратата имаше контейнер с литър солен разтвор, който създаде вакуум. Вратата излетя назад от кабината и се вклини в скалата край улицата.
Камионът беше спрял. Чух пукот и трясъци откъм другите машини зад мен.
Майка излезе от страничната уличка и се упъти право към камиона с приготвена гаусова карабина.
Направих същото, държейки в готовност пушката си. Двамата вътре бяха очукани и кървяха. Не исках да ги убивам, но нямаше и да ги жалим. Стрелях по три пъти във всеки от тях с гел-куршуми — очуках ги още повече и ги зашеметих. Нямаше да оказват съпротива оттук нататък. Хванах артилериста и го хвърлих по лице на улицата. Майка ме прикриваше. Справяше се отлично и без мека си. Приклекнах върху гърба на крещящия артилерист и вързах ръцете зад гърба му. Сторих същото и с шофьора. В много отношения се държах с тези типове по-добре, отколкото останалите със своите. Обитателите на другите три камиона получаваха трийсетмилиметрови гел-гранати.
Смених своите гел-куршуми с дванайсетмилиметрови бронебойни и покрих Майка, докато скачаше в кабинката.
Освен ако не са част от конвой в Подвижния град или някъде на майната си, повечето превозни средства са обширно компютризирани. Значи Демиург имаше достъп до системите на тези. Само че военните машини трябва да могат да работят и без компютризираните си компоненти — в случай на електромагнитен обстрел. Електромагнитният импулс изключва дори подсилена електроника, макар да не я разтопява като по-незащитените. Военните машини трябва да могат да работят без компютризираните си компоненти и защото войничетата умеят да чупят техника дори без да искат. Преди да овладеем камиона, Майка трябваше да разкара процесора и транспондера на камиона.