Мърл отново започна плазмения обстрел на уокъра от новата си позиция, а аз обменях огън с останалите пехотинци, за да не се подават много-много. Който се покажеше, загиваше. Само аз и Мадж ги притискахме, докато едновременно се криехме от релсотроните на БТР-а, но бяхме тъй точни и свирепи, че ответният им огън бе слаб и разфокусиран. И все пак трябваше да се махаме оттук.
Отново ме засипаха отломки, когато двата скорострелни релсотрона на уокъра унищожиха скалата над главата ми, търсейки Мърл. Той отвърна от поредната нова позиция. Целият преден корпус на лекия мек гореше. Последва още релсотронна стрелба от врага, този път от втория мек, позициониран зад нас. Цялата улица се разтресе, а аз се скрих в уличката, докато уокърът отпред милостиво се взриви. БТР-ът премести прицела си от мен към Мадж — наложи се той да се оттегли по-дълбоко в своята уличка, а ъгълът, където бе допреди малко, избухна. От ребрата му плисна кръв, когато го улучи рикошет и го завъртя във въздуха.
— Оръжейната платформа на БТР-а! — изкрещях, надявайки се звуковият филтър на Мърл да ме регистрира през стрелбата.
После открих огън по малка пехотна групичка, опитваща се оптимистично да изпълни стрелкова маневра, за да се приближи до нас. Трима загинаха. Четвъртият може би щеше да живее. Тъкмо се хвърляше към прикритие, когато един от куршумите ми го застигна и проби евтината му броня на крака. Хидростатичният шок издуха крайника му в посока, противоположна на летежа на тялото му. Чувах крясъците му. Филтрите май никога не успяваха да заглушат крясъците. Мърл пусна два плазмени заряда в оръжейната платформа на БТР-а и я разтопи.
Зад мен граната след граната се взривяваха в бронята на другия уокър, докато той отвръщаше с релсотронтие си. Мърл стреля и към БТР-а зад нас, унищожавайки и неговата платформа, а после зданието над мен избухна, когато уокърът откри огън по позицията на Мърл. Ударната вълна така ме запокити към земята, че подкожната броня на лицето ми поддаде. Имах чувството, че някои от костите ми са стрити на прах. Пламъци и отломки ме засипаха отново. По вътрешния ми дисплей грейнаха червени предупреждения. Усещах лицето си като кайма със забити в нея парченца от керамична броня, право в нервните ми окончания. Вътрешните ми запаси задействаха болкоуспокояващите, а след това и стимуланти, за да неутрализират приспивния ефект. Буквално се изстрелях на крака.
Зад мен се показа Мораг.
— Презареждам! — извика тя, изхвърли батерията от лазерната си карабина и втъкна друга.
Лицето й бе окървавено, а по едната й ръка, единия крак и ребрата личаха следи от повърхностни попадения. Но все пак не бе подсилена колкото нас. Впечатлих се, че още е на крака.
Изстрелях няколко откоса в посоката, откъдето бе дошла, за да се скрият част от пехотинците по петите ни. Зърнах и уокъра. Куцаше и димеше от ракетометен огън и бронебойни гранати.
В края на уличката задницата на последния камион, този на Муцуната, се скри в далечината. Картечар скочи от единия покрив на другия и изчезна. Добре беше съобразил. Трябваше да се оттегляме.
Езичника се бе присъединил към Мадж в другия край на главната улица и стреляше отмерено зад себе си.
— Мораг, прикрий се! — извиках. Тя кимна и зареди граната в гранатомета на карабината си. — Езичник, Мадж!
Не ме чуха. Бяха твърде заети да стрелят. Шибана изключена свръзка. Повторих. Мадж беше свикнал да му викам и обърна глава. Изкрещях:
— При мен, веднага!
Мадж кимна и направи знак на Езичника. Мораг и аз пък се показахме иззад ъгъла и стреляхме по всичко в полезрението си.
Точно когато двамата излязоха от прикритието, входът на уличката им експлодира и ги изхвърли във въздуха — ракета от уокъра. Обгърна ги облак прах.
Мораг изхаби цялата си батерия с дълъг лазерен откос, червен проблясък след червен проблясък, а свръхнажеженият въздух бумтеше около лъчите. Куршум дръпна ръкава на бронираното ми яке, а после нещо ме халоса в рамото и ме усука. Започна да пари, а по дисплея ми замигаха поредните предупреждения.
Мадж и Езичника се показаха от облака прах, наполовина тичешком, наполовина със залитане. Земята край тях сякаш се загърчи, когато релсотроните на уокъра я надупчиха. Не съм сигурен дали един от изстрелите улучи Езичника или беше рикошет, но задникът му се изпари насред гейзер плът, а той направи пълно колело във въздуха и се приземи по лице.