Четири гранати експлодираха в уокъра. Навярно ги бе изстреляла Кат от покрива. Спечели на Мадж достатъчно време, за да хване Езичника за врата и да го извлачи в уличката. Още една ракета улучи уокъра — той отвърна с нова стрелба.
По-нагоре по главната улица самотен войник тичаше от задния край на БТР-а, търсейки прикритие. Проследих траекторията му с пушката и стрелях три пъти. Пръсна червено, той залитна и едва не падна, но продължи да тича и стигна до пряката, към която се бе упътил. А не биваше. Трябваше да съм го проснал.
— Джейк, мърдай! — крещеше Мораг и ме дърпаше по-навътре в уличката ни след Мадж, а той пък влачеше виещия Езичник.
Успях да видя опашката на ракетата, забила се точно там, където бях допреди миг. Експлозията разцъфна почти на забавен каданс, разпръсквайки късчета скала като танцуващи във въздуха бръсначи: великолепие, породено от надрусания ми мозък. Можеше да видиш в подробности собствената си смърт. И имаше време да правиш глупости, като да застанеш между взрива и Мораг. Всичко почерня.
Вътрешните ми системи ме напомпаха със стимуланти и ме събудиха почти незабавно. Нещо се движеше под мен. Някой ме преобърна по лице — ако имах такова все още. Крясъци. Неизменните крясъци.
Отворих очи — болеше, но дисплеят ми работеше изправно, макар погледът ми да бе замъглен от червени иконки. Електрониката ми казваше онова, което вече знаех — светът ми бе болка. Работещият дисплей ми позволи да наблюдавам докъде сме го докарали в самопреебаването. След като, разбира се, вътрешните ми системи за овладяване на болката и купищата болкоуспокояващи и стимуланти ми позволиха отново да функционирам.
Цялата ми предна страна бе почерняла от обгаряния и нарязана от скални шрапнели. Не мисля, че ми беше останала кожа по лицето. Все едно някой ме беше минал с шкурка. Според диагностиката шрапнелите бяха пробили подкожната ми броня на няколко места, най-вече на едно място в стомаха — рана, за която скоро трябваше да се погрижа. Друго парче бе пробило бронирания ми череп: фрактура. Кръв се лееше върху лещите ми.
Мораг беше на колене и лакти до мен, успяла беше да ме отмести от себе си. Пъхтеше, все едно беше тичала досега. От носа й шуртеше кръв, но иначе не изглеждаше много по-зле отпреди малко.
— Аре! — крещеше ми Мадж, опитвайки се да метне ревящия от болка Езичник на рамо, за да го носи.
Още зашеметен, зърнах Картечар и Кат на противоположни покриви — стреляха към главната улица. В началото на пресечката ни с накуцване се показа уокърът. Многобройните дула на релсотроните му вече се развъртаха. Бяхме мъртви.
Мърл обаче точно това беше чакал. Сградата от едната страна на уличката беше изкорубена от ракети. Мърл се показа на първия етаж, останал без стени, и вдигна плазмената пушка. Стреля почти от упор. Изпразни целия пълнител в мека, а дулото на пушката засия в бяло. Мисля, че видях Мърл да се обръща и да бяга. Съборих Мораг отново и пак се хвърлих отгоре й. Мадж стори същото с Езичника. Мекът се взриви.
— Това беше пълна тъпотия — чух Мадж, а след миг го чух да кашля. — Той е бил в пехотата. Има по-добра броня от моята.
Този път всичко беше черно, защото бяхме погребани, сякаш под цялата тежест на планетарната гравитация. Все едно каменният покрив на пещерата се бе стоварил върху мен. С подсилени мускули, метал и малко крясъци успях да се надигна от отломките и пред очите ми пак просветна. Изплюх пръст, кръв и чакъл и хвърлих поглед зад себе си. Предната част на уличката я нямаше.
Пресегнах се надолу и извадих отпуснатото тяло на Мораг от отломките. Беше в безсъзнание. Като че цяла каросерия камъни се бе изсипала върху гърба ми. Ха-ха. Затворих всички предупреждения по вътрешния си дисплей, за да виждам по-добре.
— Мърдайте! Ще ви прикриваме!
Беше Кат, откъм покрива. Боже, колко добре съобразяваше положението. Но и не бе зашеметена от взрив в лицето. Имаше право: мековете ги нямаше, но пехотата се беше изпокрила по преките и се опитваше да ни обгради.
Камионите се бяха отдалечили. Хубаво, това беше целта. Но и не исках да се гътна заради малко храна. Инжектирах стимулант във врата на Мораг. Тя извика, освести се рязко и болезнено.
— На крака — рекох.
Изгледа ме укоризнено за част от секундата, преди да осъзнае къде е.
Взех си пушката, смених пълнителя, пуснах диагностиката. Работеше.
Мораг се изправи с мъка. Езичника бе в несвяст. Лицето на Мадж беше почерняло.