Имплантите за самоубийство винаги са ми се стрували пособия на някакви религиозни откачалки, но сега ми се видяха отлична идея. Най-малкото нямаше повече да слушам тези глупости.
— Искаме да знаем къде са дезертьорите. И да научим повече за отбранителните планове на Земята.
Ролистън вече говореше на мен.
Не казах нищо, но изтръпнах. Майка и хората й щяха да се преместят, както винаги, когато изгубеха някого, но се сетих за думите на премиера колко уязвима е Земята. Бог бе единствената им надежда срещу Демиург, а страхът и параноята я отслабваха от ден на ден.
— Ще трябва да го научите по трудния начин — казах му.
— Навярно ще ти е интересно, че те предадоха двама от собствените ти хора.
Имаше логика, но се опитах да не реагирам. При все това се ядосах. Надявах се някой от измъкналите се да осъзнае, че са ни предали, и да ги излови. Сигурно бяха двама от хората на Майка. Разбираемо. Имаха корени тук. Бяха уязвими за всякакъв натиск. После нещо ми хрумна.
— Чакай малко. Ако са ни предали, защо се мъчиш да разбереш къде е съпротивата?
Ролистън бе твърде опитен, за да се издаде дори малко, но имаше нещо. Нещо не разбираше.
— Знаеш, че всеки се пречупва. Знаеш и че хората могат да бъдат пречупени за много кратко в сензорна кабинка. Освен това притежаваш достатъчно примитивна досетливост, за да си наясно, че пречупваме и поробваме хора за отрицателно време.
Сетих се отново за Владимир, който късаше плът от купчината трупове. Той обаче знаеше, че нещо не е наред с него, и искаше да умре. Бе най-живата искрица надежда, която имах. Само че съвсем не бях сигурен, че съм силен колкото Владимир.
— Тогава просто го направи. Може да ме накараш да харесвам гласа ти, колкото си го харесваш сам.
— Джейкъб, мога да те пречупя също толкова бързо и без изтезания или други трикове.
Това никак не ми харесваше. Ролистън се обърна към Кринг и кимна. Кринг погледна към Кронин. Той, макар и неохотно, също кимна. Кринг излезе.
Миг по-късно дочух борба. Кринг внесе Мораг, овързана, зле ранена и със запушена уста, много ядосана. Остави я на земята и я принуди да коленичи. Тя спря да се противи, когато ме видя. По лицето й беше изписан страх. Обърнах глава към Ролистън.
— Не така. Промийте ми мозъка, изтезавайте ме, но не я замесвайте. Не бива да го правим така. Поне бяхме достойни противници.
Говорех глупости, празни приказки, за да отложа неизбежното.
— За мен си по-незначителен от насекомо. Правя всичко това, за да си знаеш мястото. И за да разбереш нещо друго. За да признаеш двуличието си. Бориш се и се мъчиш толкова, за да разрушиш онова, което по-висшите от теб са се старали да градят, но ще предадеш всичките си стремления заради собствените си щения. Разбираш ли колко е безсмислено всичко, което си опитал да направиш? — Той се обърна към Кринг. — Свали й превръзката.
— Вървете да се шибате, путьовци!
Гневът правеше акцента й толкова силен, че почти нищо не й се разбираше. Кой знае какво си мислеха, че е казала, англичаните и американците в килията.
— Ще я изнасилят групово пред очите ти. Доколкото разбирам, свикнала е.
— Недей го слуша, Джейкъб.
Усетих отново решителността й. Знаех, че ще я пречупят по-трудно, отколкото мен.
— Моля те… — промълвих, изгубил всякакво достойнство.
— Ще ви включа към сензорна машина и ще гледаш как я изтезават с десетилетия. Разбираш ли? Познаваш ме, знаеш, че ще го направя.
— Да върви на майната си! Джейкъб, слушай. Не може да ме пипне. Не му казвай нищо.
Не бях способен да я погледна. Ридаех. Знаех, че Ролистън ще изпълни заканите си.
— Какво, не ти е достатъчно непосредствено ли? — попита Ролистън.
Извади пистолета си и го опря в главата й.
— Мамицата ти! — изкрещя Мораг. Сякаш не бях виждал никого толкова бесен. — Не го прави! Не го прави, Джейкъб!
— Не… Моля ви… спрете…
Не бях сигурен кого точно умолявах. Ролистън затягаше пръст около спусъка.
— Джейкъб! Погледни ме! Поне ме погледни, копеле! — изкрещя Мораг.
Трябваше силом да обърна глава. Вече я беше страх, но не се беше примирила: по-силна, отколкото аз някога можех да бъда. Опитах се да срещна свирепия й поглед.
— Чуй ме. Всичко е наред. Ако беше обратното, щях поне да те гледам, да те изпратя.
Повярвах й. Пречупих се.