Отново говорех напълно безизразно. Всъщност наистина изобщо не ми пукаше.
— Правя го, защото съм добра в това.
— Не ти ли се ще да го вършиш за някого… по-свестен?
Дори в състоянието, в което бях, това ми прозвуча тъпо.
— Не си на моето място.
— Значи го чукаш?
Отново нещо трепна у нея. Печал? Гняв? Давай, ядосай Сивата дама. Всъщност не беше лоша идея. Може би щеше да ме убие. Сетих се за всички задгробни приказки на хакерите, с които бях говорил. Но може би бе някакъв блян, надежда, че някога ще видя Мораг отново.
— Не знаеш какво говориш.
Въздъхнах.
— Защо си тук?
— Защото миришеш.
Каза ми го прямо, но ми се стори толкова детинско, особено от Сивата дама, че се засмях. Смехът прозвуча горчиво, все едно се давех. Сигурен бях, че е права. Сякаш лежах тук от дни. Единственият помен от хигиена бе някакво смукателно почистващо устройство, привързано към чатала и задника ми.
— Е?
Дори през цялата безчувственост и болка това Сивата дама да те почиства внимателно и обстойно с гъба беше дълбоко сюрреалистично. Стараеше се. Дори ме обръсна и постави някакво устройство в устата ми, което изчисти зъбите и дъха ми.
— Възстановяваш се бързо — отбеляза, оглеждайки многобройните ми рани.
Тяхна биотехнология, помислих си. Това ни сближаваше с Ролистън. Не се грижех за раните си, но червеното по дисплея ми чезнеше, както и болката. По-скоро ми се щеше да мога да се съсредоточа върху нея.
Когато тя приключи, попитах:
— Защо правиш това?
Не отвърна. Приведе се и ме целуна. Хлопнах уста като стоманен капан. Тя се изправи рязко. Отново някаква следа от изражение: оскърбление?
— Какво, бе, мамицата му! — изкрещях.
Отново чувствах. Признавам им го, тези умееха да прекрачват всичките ми граници. Тя се съблече. Голото й тяло беше жилаво и мускулесто, но изненадващо фино като за толкова много сила, стаена в него. Стоеше пред мен, някак уязвима.
— Не… Не разбираш ли? — попитах. Отчаян.
Стоманени пръсти, загрубели от години практикуване на бойни изкуства, ме докоснаха. Знаеха как и къде.
— Не…
Тялото ми вече ме предаваше. Едно-единствено сухо ридание ме разтърси. Тя преметна грациозно крак през дивана, към който бях вързан, и ме възседна.
— Моля те, не ме наранявай — рече, уязвима, вперила поглед в мен.
Най-правилното, което можеше да каже. Отново се приведе да ме целуне. Този път й позволих и дори й отвърнах. Беше истинска. Беше все нещо. Нещо повече от безкрайната празнота в мен.
Когато си тръгна, се разридах отново. Сега част от килията изглеждаше обладана от присъствие. Не можех да се насиля да погледна натам. Бях предал всичко останало, защо не и нея? И все така никой не ме убиваше. Нима бе част от наказанието на Ролистън да ме оставят окаян тук? Знаех точно какво съм. Ролистън грешеше: не бях животно. Това бе твърде благородно. Бях измет. Заспах, отново на пресекулки. Исках сънищата ми да ме накажат.
Беше долина от черно стъкло върху пламъци. В далечината — нащърбени планински остриета. От земята стърчаха обелиски като каменните грамади из високопланинска Шотландия, но много по-големи и от същото черно стъкло. По повърхността им играеха извънземни на вид пиктограми от оранжева светлина. Пейзажът ми беше познат отнякъде. Черно слънце жареше небето. Не исках да го гледам — не можех. Имаше у него някаква кошмарност.
До мен нещо помръдна. Обърнах се рязко, посрещнах обладалия ме страх почти с радост: все пак бе някакво чувство. Над земята се носеше силует в черно наметало. Бях се втренчил в гуглата му. Създанието се движеше право към мен, но някак без да ме забелязва. Дръпнах се встрани, а създанието не ми обърна внимание, просто ме подмина.
Сведох глава. Бях гол, цял. Само че гол и цял, какъвто бях: войник-машина. Всичките ми оръжейни придатъци бяха налице и в изправност, пиктограмите от обелиска се проектираха по бледата ми кожа.
В далечината различих и две летящи твари, високо в небето. Като че ли кръжаха над нещо. Припознах в тях някакво възмездие и закрачих натам.
Събудих се на дивана, лицето ми — опънато, издърпано напред. С черни пипала, все едно бях един от Тях. Инстинктивно се погнусих. Пипалата се точеха от мен, от устата, лицето, пронизваха част от него, част от мен.