Отново се разсмях. Мадж се правеше на корав.
— Или можем да те измъкнем от него — рече ми Езичника.
— Наистина? Знаете как, така ли? — Беше им изписано по лицата, че нямат представа. — Няма какво да измъквате. Има само Джейкъб. И какво ще правите сега? Ще ме убиете? Ще ме държите тук? Ще ме пуснете? Кое?
Нямаше отговори, само мрачни изражения.
— Или може да се присъедините?
Мадж се засмя.
— Ти ненормален ли си? По-скоро бих лапал пишката на Ролистън.
— Ей, всичко е възможно — отвърнах. Макар да не виждах как ще стане. — Помислете. Цялата болка, целият страх ще изчезнат. Най-после ще сте част от нещо, което има смисъл, ще създавате, вместо да се размотавате като отчуждени аутсайдери, на които целият свят им е крив.
— Мда… виж, няма да стане — повтори Мадж.
Беше се сгърчил, прегърбил, а мускулите му така се свиха, че изпотрошиха костите му. Той се смаляваше ли, смаляваше, докато се опитваше да разговаря с мен.
— И какво? Ще убиеш стария си приятел? Единствения човек на света, който може да те понесе за повече от пет минути?
— Ти самият би ме убил на момента — отвърна той.
Беше прав. Мислех как да разкъсам гърлото му със зъби, ако ме доближи.
— Затова е всичко, нали? Да убием тялото на приятеля си? Да ни падне още малко бойният дух? Да изцедиш възможно най-много от това оръжие с лицето на Джейкъб? Ролистън и сие наистина търсят къде боли най-много, нали?
— Просто психологически игри — рече Езичника неубедително.
— Не. Омраза с всички възможни средства, нали така? — попита ме Мадж.
Предпочетох да не му отвръщам.
— Ще видим можеш ли да избягаш достатъчно далеч, за да не чуеш изстрела, стари друже.
Мадж и Езичника излязоха от пещерата. Зачаках.
Взирах се в прегърбената синьокожа вещица с двата криви зъба като надгробни плочи и дългите, заострени черни нокти, които ми напомняха на гневен Ролистън. Бях се издънил. Тя беше още жива.
— Как?
— Улучи ме право между очите. Но в шлема. Единият ти изстрел обаче ме перна по главата, почти ме уби.
Дори прероден се смущавах от пресипналия й, рязък като счупено стъкло глас.
Демиург ми беше показал Сивата дама. Сивата дама никога не носи шлем и я бях улучил в главата, което ме бе заблудило. Но и така замалко да успея.
— Защо ме излъгаха? — попитах.
— Мисля, че е бил последен опит да видят останало ли е нещо от Джейкъб.
Разсмях се.
— Аз съм Джейкъб.
Тя също ми се присмя — звук като от нокти по училищна дъска.
— Не мисля.
Дърпах се, колкото можех. Дори вкусих малко от кръвта на Езичника, когато го ухапах по ръката, направо през бронята. Сигурно навредих на себе си повече, отколкото на него, но кръвта в устата и по лицето ми ме преизпълни със задоволство. Все пак успяха да ме включат. Което, разбира се, исках.
Мястото беше ново: открита, просторна стая в нещо като старинен град. Помещението беше нависоко, гледката — надолу от хълм, към плетеница от древни улици и преки, покриви и шпилове. Подухваше сутрешен ветрец, но се предполагаше да е топла страна. Пламтящото кълбо на слънцето се заиздига и зазвуча сутрешна молитва — значи беше някъде в Близкия Изток. По-точно в добра мрежова симулация на град в Близкия Изток.
Езичника бе с традиционния си друидски аватар. Приличаше на смахнат глупец от детско визфилмче. И пред него, и пред Мораг грейваха и се стопяваха светлинни глифове. Нямаше да им помогнат.
Седях на простичък стол пред простичка маса. На масата имаше чаша вода, нищо повече. Около масата и стола кръжеше светлина, на педя от пода — навярно ограничителна програма.
Идиоти. От всичко най-напред се научих да нахлувам в системи. Мога да премина през всяка отбрана. Изпратих малък черен огнен език. Щях да заключа съзнанията им тук. Щях да си поиграя с времевите рамки и да ги пусна в цикъл от изтезания, докато се справя с другите. После щях да дойда да си поиграя с Мораг, докато разбере какво представлява в мое присъствие. Бяха ми се хвърлили право в ръцете.
Светлинният кръг спря черния пламък. Втора неприятна изненада за деня. Черната Анис се обърна и ме изгледа, вдигнала вежда.
— Да не ни мислиш за идиоти?
— Е, съдя само по досегашния си опит, тъй че да. Това мрежичката на маорите ли е?
Не отвърнаха. Откъде онзи беше взел парчето код? Сигурно от ИИ-аберациите.