Выбрать главу

— Но се радвам, че си жива, след като някога бяхме толкова важни един за друг — рекох й.

— Да, това обяснява опита да ме застреляш.

— Любовта боли, а и не че съм дребнав, но ти стреля по мен най-напред.

— Падаше ти се.

— Задето изчуках Фиона ли? Значи ли, че ще ме гръмнеш пак, ако ти кажа, че изчуках и Джоузефин?

Облегнах се назад и се усмихнах.

Езичника спря да прави, каквото правеше. Черната Анис ме изгледа и неочаквано се усмихна.

— Няма да убием Джейкъб, каквито и историйки да измислиш.

— Ще те чукам и в тази форма, ако искаш, но няма ли да е по-хубаво, ако беше милата малка Дева на цветята? Не се преструвай, че не си жертва, не ти отива — а и двамата знаем, че не лъжа за Джоузефин.

Езичника хвърли неспокоен поглед към Черната Анис, но тя просто се върна към работата си, все така усмихната.

— По-добра е от теб, да знаеш. По-умела, по-отдадена, по-страстна.

— Да беше си останал при нея.

Чувах я как скърца със зъби.

— Не. Трябваше да се върна при теб. Нали това искаш да чуеш? Боиш се да не те изоставят. Сестра ти е заминала. Майка ти те е продала. Аз те зарязах заради едно бързо с наконтена кучка. Горката малка Мораг Макграт.

Черната Анис вдигна глава.

— Да не мислиш, че си първият, дето е спал с мен и после ми е говорил гадости? Мадж беше прав, пълно клише си.

— Мораг, аз съм мокрият ти сън. Аз съм точно каквото искаш. — Още смях от нея, още нокти по дъската. — Подозирам, че си едно от най-нежеланите човешки същества в историята. Мисля, че има абортирани ембриони в някоя кофа за боклук някъде, които са били по-желани от теб.

— Стига глупости — рязко се включи Езичника.

— Защото я обичаш ли? Защото я желаеш? — попитах го.

— Тя е ценен член на… — Той се запъна, осъзна колко недоклатено звучи.

Мораг му хвърли гневен поглед.

Обърнах се към него.

— „Стига глупости“ ли, Езичник? Защо само аз говоря истината тук? Цялото менторство, бащинската ти грижа, когато, разбира се, не я обвиняваш, че е извънземна курва. Само чакаш да й се включи комплексът на Електра, нали така, че да дойде да си поиграе с татенцето, което също я е изоставило. Не те е грижа за нея. Тя е стока, някаква си женска с хубаво тяло. Само за това ти пука. Както и на всички останали.

— Това не е…

— Млъкни, Езичник — сряза го Черната Анис. — Не ми трябват патерици за самочувствието. Знам коя съм, как гледат на мен хората.

— Защо тогава спах със Сивата дама?

— Защото си болен.

— Старият, слаб Джейкъб го направи, и ти го знаеш.

— Тя го е изнасилила — заяви Черната Анис, но не звучеше докрай убедена.

Аз само я изгледах. Знаеше истината.

— Цялата велика цел на коварните ти сплетни е да ме разплачеш, така ли? — попита, вече по-гневна.

— И двамата знаем, че ще се случи. По-скоро — би се случило, ако можеше още да плачеш, ако не си продаваше човечността, за да си повече като мен, нали така?

— Върви на майната си, ти не си човек. Ти си компютърна програма, нечий продукт, нищо повече.

— Да. — Погледнах към Езичника. — Негов продукт.

Туше. Дори на аватара на Езичника му личеше вината. Продължих:

— Здрасти, тате. Искаш ли и от това свое дете да се възползваш? Всъщност, чудесна бащина фигура си, знаеш ли? Как е Бог? Последно разбрах, че е увесил нос и иска да се самоубие.

— Мисля, че трябва да не му обръщаме внимание и да действаме по-бързо — каза Езичника. Прозвуча почти така, сякаш го мислеше.

— Виж, разбирам, че се чувстваш като всепомитащо зло, но всъщност си просто шибан дразнител в момента — каза ми Мораг.

Това ме ядоса. Тя щеше да страда много.

— Съжалявам, скъпа. Това, което се опитвах да кажа, преди да ни прекъсне татенцето, е, че няма нищо. Нищо не струваш в леглото в сравнение с разни пияни богаташки и елитни убийци, но не само ще те приема обратно, но и ще ти дам каквото искаш. — Мораг само се засмя и поклати глава, а сплъстените й черни кичури се люшнаха насам-натам. — Виж, разбрах. Изнасилват те отново и отново, откакто майчето те е продало. Така де, знам, че му викаме проституция и си казваме, че е редно, защото плащаме — един вид работа е, нали така, — но наистина знам какво е било за теб. Нещо повече — трябва да се преструваш, че ти харесва. Сигурно си била добра в това, защото беше в по-класната част от Забраненото удоволствие, а не в контейнерите, надупена на някоя въртележка. Значи е започнало да ти харесва, нали? Затова си отвори краката за мен и Посланик. Отваряш ума. Отваряш краката. Каква е разликата? Просто още едно нахлуване и оскверняване, нали, Мораг? Но ще те приема обратно. Ще те употребя, ще те нараня, ама толкова много. Ще те разкъсам, ще те дам и на други, макар че трудно ще паднеш по-ниско от това да имаш извънземен в главата, обаче ще ти се иска още и още. Обещавам ти.