— Аз съм Джейкъб и мисля, че го знаеш.
— Мисля, че си го асимилирал. Против законите на хората и Бог. Нямаш право на това. Трябва да си вървиш и мисля, че го знаеш.
Като че ли бяха изпратили най-спокойния човек на света да говори с мен. Къде е Езичника, когато ти трябва?
— А диагностиката ти е казала, че Джейкъб се е възвисил. Че вече е нещо друго. Както знае, че твоят бог е истински само като обвързана в мрежата халюцинация, кух призрак в невроните ти. Ние можем да предложим нещо истинско.
Представях си как изглеждат вътрешностите му. Какво ли би било да ги извадя, да се окича с тях? Не разбираше ли, че хората са нищо за нас? Пособия и толкова.
— Старче, познавам и ангели, и безмерен ужас — рекох му, чудейки се какво още да кажа.
— Познаваш паднали ангели, само това.
Той се усмихна. Беше открил нещо.
— Какво? — Пренебрегна ме. — Не разбираш ли, че сме в повратна точка от еволюцията? Остарелите ти вярвания ще отстъпят пред нещо истинско.
— Не е истинско, а технологичен кошмар, подхождащ повече на фантазиите на Мери Шели, отколкото на Божието съзидание, но това е просто мое мнение. Ето го проблемът, когато двама души спорят за вяра. Няма да ме убедиш, че греша, защото имам вяра, нито пък аз ще разубедя теб. Тъй че можем само да се опитаме да приемем разликите си и може би да ги разберем.
Спокойствието му ми късаше нервите, приличаше ми досущ на самодоволство.
— Не ти предлагам вяра. Предлагам ти доказателство. Предлагам ти реалната, лична връзка с Бог, за която ти и всички хакери толкова копнеете.
Все едно говорех с абориген.
— Мисля, че не е възможно нерелигиозните да разберат, че вече имаме и чувстваме връзката, която описваш. Истинска е за нас, колкото са за теб твоите оплетени в мрежата технологични създания.
— Дори да знаеш, че са лъжа?
— Очевидно не го знам. Всъщност вярвам в обратното.
— Салем. — Започвах да скърцам със зъби. — Разбираш ли какво ти предлагам? Предлагам ти възможността да станеш втори Мохамед.
— Мисля, че ми предлагаш да говоря от името на една заблуда.
Нямаше никакво колебание. Тесногръдието му бе всепомитащо.
— Нали схващаш, че заблудата си ти, мамка му?!
Вече му крещях. Толкова бях бесен. Изражението му стана сериозно, далеч не толкова добронамерено.
— Има само един Бог и Мохамед е неговият пророк.
— Ти ходиш сред окаяници и неверници, шибан двуличник!
— Само Бог може да ме дари с разбиране за мястото ми. Само той може да ме съди.
— Не е истински, мамицата му! — Той трепна. — Истински е само онзи жалък ИИ на Земята.
— Заблудена програма с кощунствено име.
— Това, което си видял, не е това, което мислиш. Толкова си уплашен, че отричаш моментално всичко истинско в полза на измисления си свят.
— Ти си просто един затвор, сложна компютърна програма с величави самозаблуди.
Вече бях на крака.
— Мисля, че ще видиш какво съм, знахарче! — изкрещях му.
Само ме изгледа съжалително. Що за неуместна наглост. В сравнение с мен този бе по-мизерен от кървава диария.
— Кажи на Мораг „извинявай“! — продължих да му крещя.
Не! Чакай. Не го казах. Защо да му го казвам? Тя беше съсъд за удоволствията ми, просто жертва, нищо повече.
Салем прорида. Не, не беше той. Бях аз.
— Ще накарам семейството ти да гледа как чукат трупа ти!
— Няма с какво да ме уплашиш. Аллах ме пази.
— Ще намеря всичко, за което те е грижа, и ще го унищожа! Ще ти покажа, че богът ти е лъжа! Ще изнасиля децата ти и техните деца пред очите ти!
Блъсках се в кръга, причинявах си болка, а енергията се концентрираше около мен на местата, където се удрях в бариерата. Това не беше човешки код.
— А ти имаш само страх. Толкова съжалявам — каза Салем.
Чувах го. Всяка дума, всяко дело, и бях аз. Знаех това. Чувах го, но звучеше различно и разкривено, като звуци във вода.
Чувствах се като екзотична птица, домашен любимец в позлатена клетка на някой богат корпоративен шеф. Клетката бе украсена с гравирани шарки, толкова сложни и изкусни, че не изглеждаше истинска. Но си оставаше затвор. Висеше в пълен, непреодолим мрак.
Имах време да мисля за стореното. За предателството, за коварството на Демиург и за убийствата, които бях извършил заради него. За Думите ми към Мадж и Езичника. Към Мораг.