Сред хардуера бе подредена офисна мебел. Хора в едноредни костюми седяха по бюрата, мнозина в транс, а повечето — и с някаква видима форма на интегрален компютър. Всички до един бяха физически включени в хардуера. Нямаше нито един с безжична връзка.
Върху много от наличните повърхности бяха прикрепени гъвкави екрани. Не и върху стените и таваните обаче. По тях, както и по няколко детайлни холографски изображения, течеше информация за колониите. Поне на мен на такава ми приличаше.
Мадж подсвирна през зъби.
— Цялото помещение е фарадеева клетка — заяви. Бе доста голямо помещение. — Направили са го, за да не може нищо да ги наблюдава.
Не беше просто клетка — забелязах заглушители и най-различни други електронни предпазни и контрамерки, разположени стратегически из залата.
— Дали са си много труд да се освободят от Бог — отбеляза Рану.
— Добре дошли в Чистилището, господа.
Свързвах гласове като този с енергични старчета. Асоциацията ми беше от старите визфилми, защото не познавах старчета на живо. Гласът звучеше като усилен.
Обърнах се и се озовах очи в очи с филмов злодей. Добре го докарваше на външен вид — торс на труп във високотехнологичен брониран биостол. Столът имаше шест здрави метални крака вместо колелета. Самият мъж не се движеше и сякаш едва-едва дишаше, въпреки животоподдържащите системи на стола.
— Макар че предпочитам да го наричам „атеистично убежище“.
Жизнерадостният глас идваше от високоговорителите, вградени в стола. Явно това беше Шаркрофт. Изглеждаше мъртъв достатъчно отдавна, за да е ветеран от Кликата.
— Защо си още жив? — попитах го.
— Имате предвид, защо не ме спипа гневната тълпа ли, сержант… Или сега сте само господин Дъглас? Сключих сделка, разбира се.
— Не. Имам предвид, изживял си живота си в охолство, купено с мъките ни. Защо не си се оставил да умреш?
— Питате ме от какво се боя ли? Не съм единственият тук, който следва вече да е мъртъв, нали?
Лоша работа. Знаеше какво съм. Естествено, че знаеше. Това им беше работата на тези като него. Потиснах порива да се огледам за операционна маса някъде наоколо.
— Но с това се свърши — включи се Мадж. — Край с регенерацията чрез технология от Тях. На практика си мъртъв. Направи услуга на всички ни и си дръпни шалтера.
— Наистина ли ще възраждаме стари препирни? — попита мумията.
Мадж кимна към мен.
— Не, той дойде да си види птичето.
Едва се удържах да го не гръмна. Просто ей така.
— За какво служи Чистилището? — попита Рану, преди да отворя дума за Мораг. — Освен че ви скрива от Бог.
— Ами, след като изтръгнахте зъбите на всяка разузнавателна агенция в системата…
— И съсипахме жалкото ви малко тайно правителство — добавих.
— Доста голямо тайно правителство беше, господин Дъглас. Почти принудихте по-дълбоко скритите елементи от властта да се върнат към хартиени папки и шкафове.
— Значи това е безопасно място за мръсни малки тайнички, за да можете, мазни шибаняци такива, да започнете отново? — попитах.
Старикът въздъхна почти като жив.
— Така го наречете, щом ви изнася. Едно от многото такива места, които скалъпихме след безпричинния ви терористичен акт. Това конкретно място има една функция.
Направи пауза. Подозирам, че искаше да е драматична. Почакахме. Когато отново заговори, звучеше раздразнен:
— Това е тайният отдел за борба срещу Кликата.
Обмислихме отговора.
— Коя куха глава те е сложила начело? — попита Мадж.
— Мога да ви уверя — отново звучеше раздразнен, — че ни наблюдават изкъсо. В крайна сметка, кой познава сплетните на Кликата по-добре от бивш неин член?
— И какво? Бесен си на Ролистън и Кронин, задето са си били камшика с всичките ти играчки и са те оставили да пукнеш ли? — попитах.
Стори ми се, че трупът в стола промени изражението си.
— Разбира се.
— Ами, прав ти път и те съветвам да не се изпречваш отново на моя — рекох му. — Сега искам да си ходя.
— Не искате ли да довършите започнатото? — попита той.
— Ваша си е кашата, сърбайте си я — отвърнах му.
Това, разбира се, не бе съвсем вярно.
— Какво искате от нас? — попита Рану.
— Нали не го взимаме на сериозно този? — попита Мадж. — Вярно, че много глупости вършим, но той е от лошите.