Отрядът бил толкова таен, че никога не оповестили името му. В медиите ги нарекли Безсмъртните. В Херефорд по време на обучението ми бяхме изучавали операцията им. Четох протокола от военния им съд. Когато най-високопоставеният им оцелял офицер бил попитан защо не се подчинили, той казал само: „Защото предводителите ни са забравили, че опасни мъже и жени като нас съществуват само за да браним народите си.“ После били оправдани. Случило се преди почти шейсет години. Това правеше Салем най-възрастния човек без Техни подобрения, когото съм срещал. Беше пристигнал пеша от Моа дотук. Мисълта едновременно ме смразяваше и смиряваше.
— Едва ли ще говори с нас за това, нали? — попитах, забравил, че съм възрастен, и любопитен като малко момче.
— Фенче — отвърна Мадж и запали малка лазерна горелка.
— Ъм, какво правиш?
Дръж погледа напред, главата високо. Не обръщай внимание, че те зяпат. С омраза. Всички спираха насред крачка, а през пещерата ме изпроводиха много сурови погледи.
Самата пещера беше невероятна, огромна, а от тавана висяха сталактити като в преобърнато поле, покрито със странни посеви. Покривът бе почти купол, а в средата му имаше голяма дупка, обградена със сталактити. Подът беше слабо димящ млечнобял вир, разделен от сталагмити и скални платформи. Най-голямата беше по средата на вира, под дупката. Апакура беше там, неподвижен метален страж, и осветяваше пещерата с прожекторите си. Към макари на горните части от краката му бяха прикрепени четири тежки кабела. Водеха в дупката в покрива.
По первазите край пещерата и по гладкия каменен плаж на вира се бяха скупчили хора. Почти не ми правеше впечатление миризмата на развалени яйца. Беше студено и влажно.
Разбира се, пещерата имаше и отлична акустика — чувахме крясъците на Рану. Това навярно не помагаше за ничие настроение. Беше прегризал всеки парцал, който му бяха дали.
— Изнасилват и избиват семействата ви като вредители, докато се криете тук! — крещеше.
Дори и без нашия касапски набег те изглеждаха по-малобройни. Майка очевидно имаше дезертьорски проблем. Не ги винях. Надявах се да са стигнали до Свършека, а не обратно у дома. Също така се надявах да са се махнали преди последното преместване, за да не разкрият местоположението на това па на Черните ескадрони.
На една издатина пред голяма, вдълбана в скалата кухина имаше група хора. Във вдлъбнатината стоеше единият от двата ландскнехта, като огромен метален войник на стража. Държеше плазменото си оръдие като чудовищен автомат. Пред мека бяха Салем, Майка, Картечар, Езичника, Мърл, Кат и Мораг. Не виждах Големия Хенри. Всички млъкнаха и се обърнаха към мен, когато наближихме двамата с Мадж. Всъщност притихна цялата пещера, с изключение на крясъците на Рану.
Разбрах къде е Странната, когато се стрелна от сенките и посегна към лицето ми с един от извитите си ножове. Видях я и опитах да реагирам, като почти паднах в езерото под мен, но тя ме улучи. Само ме поряза, а острието скръцна по подкожната ми броня. Макар едва да се крепях на ръба на пътя, успях да хвана китката й, докато замахваше с другото острие. Дръпнах я пред себе си и стиснах и двете й ръце, доколкото можах. Тя се замята като диво зверче. Плачеше. Може би за първи път я чувах да издава звук.
— Пусни я — нареди ми Картечар.
Не го каза на висок глас, но се чу ясно, а тонът му бе заплашителен.
— Успокой се — рекох на Странната ненужно. — Ще я пусна само ако спре да ме порязва.
Почти беше стигнал до нас. Лицето му беше хаос от зарастващи синини и контузии от боя му с Рану. Бой, който не би трябвало да може да спечели.
— Тогава й позволи да те пореже — каза, когато приближи.
Мораг беше на крачка от него. Пристъпи покрай Картечар и протегна ръка към Странната.
— Всичко е наред — отрони.
Момичето сякаш се поусмири. Дори Картечар се изненада.
Навред из пещерата хората на Майка ни наблюдаваха, очакваха някаква разплата. Искаха Картечар да ме съдере от бой. И аз сигурно щях да му позволя. Стигаше ми толкова насилие.
Пуснах Странната. Тя се обърна към мен и изсъска, но позволи на Мораг да я прегърне и да я отведе. Мораг ме изгледа ядно през рамо, за да ми даде да разбера, че аз съм виновен.