— Остави пистолета веднага — каза ми Кат.
Мисля, че държеше спусъка на косъм от задействането. Мисля, че й стигаха толкова ужаси с мен в главната роля. Знам, че е била много бясна на думите ми към Мораг, докато бях обладан.
— Стига с шибаните детинщини, Джейкъб! — процеди Мораг.
— Знаеха. Реагираха твърде бързо. Не ни чакаха, но и не бяха далеч — казах. По лицата им бе изписано, че го бяха обмисляли. — Ролистън ми каза, че са ни предали двама души.
— Няма що, много достоверен източник — изкоментира саркастично Мадж.
— Джейкъб, нямаш представа за нищо — започна Мораг. — Докато теб те пребиваше гаджето ти, Мърл ни спаси.
Мадж и Езичника кимаха, но нещо у изражението на Езичника ме съмняваше.
— Ти настояваше да се самоубием, вместо да позволим да ни заловят. Ако си бил на позиция да помогнеш на Мадж и останалите по-нататък по уличката, значи съм ти бил на мушка, можел си да ме довършиш — казах му.
— Не е в това въпросът — махна с ръка той. Тонът му ми напомняше на гласа от собствената ми уста, който слушах в позлатената си клетка. — Търсиш кого да обвиниш.
На Езичника, Мадж, Майка и Картечар им личеше, че са съгласни с мен. Мораг не беше толкова сигурна, защото още не бе развила усет за ситуации като онази в Моа.
— Защо съм още жив, Мърл?
— Нали знаеш, че мога да ти взема оръжието, когато поискам? — попита ме.
— Свали пистолета от брат ми! — изсъска Кат, но и по нейното лице беше изписано съзнанието, че съм прав.
— Мислиш ли, че ми пука какво ще стане сега? — рекох. — Или ще ми отговориш, или ще ти пусна куршум в главата. И майната им на последствията.
Картечар и Майка вече сваляха оръжията си. Странната обърна своето към Мърл.
— Странна! — извика Мораг.
Само за миг бях стрелнал поглед към момичето. Мърл би познал по лекото присвиване на мускулите около лещите ми, но докато се съсредоточа обратно върху него, и двата арбитъра бяха в ръцете му. Беше бърз. Единият сочеше към мен, а другият — към Странната.
— А стига, бе! — извика стъписан Картечар и се прицели в Мърл. Кат пък — в Картечар. Майка — в Кат.
— Ама че тъпо.
Мораг свали пистолета си.
— Не и ако има предател сред нас — възразих.
— По-добър съм от теб, по-бърз съм от теб. Пусни пистолета — каза Мърл.
— Друже, размерът има значение. Моят е по-голям. Не се съмнявам, че ще стреляш точно, но ми се нравят шансовете ми да оцелея след изстрел в лицето. Твоето обаче ще се превърне в скална рисунка.
— Леле, и размерите започнаха да си сравняват — подигра се Мораг, прибирайки пистолета си.
— Нека — рече Мадж, все по-мрачен.
— Ами момичето? Ти може би ще оцелееш, но тя — не. Знаеш го.
— Ако нещо й се случи, и ти умираш, Джейкъб — заяви Картечар.
Мисля, че не беше много справедлив.
— Тя може да свали оръжието и да се махне, когато си поиска — процедих.
Странната услужливо поклати отрицателно глава. Не исках някой непредвидим като нея да се намесва в това, независимо на чия страна.
— Направѝ крачка и Хахавата умира — каза Мърл на Мораг.
Тя се преструваше, че цялата ситуация е тъпа, но всъщност търсеше удобна позиция към Мърл. Закова се ядно на място.
— Защо ще предаде теб, а нас ще ни пази толкова старателно? — попита Мадж.
— И аз не знам. Ако още работеше за Кликата, щеше да ни е унищожил отдавна — казах.
— Значи заповедите са дошли от Земята… — започна Езичника и млъкна.
— Защо не продължиш? — подканих го.
Той изглеждаше стъписан. Не очаквах включване от него. Какво ставаше, мамка му?
— Не се връзвай на параноидните му фантазии, прехвърля вина, нищо повече — каза Мърл.
— Бил е в дупка шест месеца. Без електронна връзка през цялото време — каза Мадж.
Звучеше отчаяно. Искаше Мърл да не е предател. Мисля, че по-уязвим не го бях виждал. Имам предвид, емоционално. Физически чекията, която си беше ударил върху една Тяхна хидра, все още беше ненадмината.
— Значи Мърл е имал заповеди от Земята, а някой е трябвало да му ги предаде — казах. — Това си бил ти, така ли, Езичник?
Езичника поклати нещастно глава, сякаш се канеше да каже нещо.
— Криптираното съобщение — съобрази Кат.
Сега тя звучеше стъписана. Спомних си как двамата с брат й се бяха свързали пряко на „Тецуо Чоу“.