— Какво съобщение? — попита Мораг.
— Млъкни, Кат — отсече гневно Мърл.
Кат преглътна на сухо.
— Шаркрофт ми даде криптирано съобщение за Мърл — сподели тя с нещастен тон.
— Знаеш, че не трябва да казваш нищо! — Мърл вече крещеше.
— Трябваше да ни кажеш — пророни Мораг тихо.
Мадж насочи пистолета си към Мърл.
— Защо ни продаде? — попита.
Тонът му беше безкомпромисен, но човек трябваше да го познава колкото аз, за да знае колко му струваше това.
— Скъсваш ли с мен, любовнико? — последва саркастичният отговор.
Ако животът на Странната не зависеше от това, вероятно щях да го гръмна на място.
— Ебати. Тази мисия разказва играта на всички лични отношения — изкоментира Мораг с неуместен сух хумор.
— Виж, ако искаш, гръмни Джейкъб, но спри да се целиш в Странната — каза Картечар на Мърл.
— Виж, сигурен съм, че си големец тук, но ще те прегазя, ако се наложи да бягам — отвърна му Мърл.
— Я се огледай, бе, чекиджия — просъска Майка.
Всички кивита бяха насочили оръжия, някои към мен — не ги винях, — но повечето към Мърл.
Кат свали пушката.
Мърл я удостои с презрителен поглед.
— Винаги си била разочарование. Поддаваш, когато стане трудно.
— Да ти го начукам! — Гласът й проехтя из пещерата. — Причинихме достатъчно щети — продължи по-тихо.
Застана между Странната и Мърл. Явно на никого не му пукаше дали ще гръмнат мен.
— Имаш смъртна присъда, Мърл — рекох му.
Той огледа настръхналите оръжия.
— Това не значи, че ще ви кажа каквото и да е — заяви, сваляйки пистолетите си.
Всички се поуспокоиха. Майка прикриваше Картечар, докато той се отиваше да обезоръжи Мърл.
— Има „Войд ийгъл“ на кръста си и две остриета, привързани около китките. Внимавай да не докоснеш остриетата — предупредих Картечар.
— Какви бяха заповедите ти? — попита Мадж, отпуснал пистолет до хълбока си. Говореше равно, напълно безизразно. Мърл не му обърна внимание.
— Хайде. Разбрахме откъде си получавал нареждания. Напълно си компрометиран, няма за какво да се пазариш, няма какво да спечелиш.
— Наречи го професионална гордост — каза Мърл мрачно.
— Наречи го „Мърл е задник“ — измърмори Картечар.
— Уязвяваш хората — изненада ме Салем, обръщайки се към Мърл. — Причинил си много болка. Ако продължаваш, ще се погрижа да проговориш.
Осанката на мъжа при тези думи бе такава, че почувствах как над Мърл се спуска присъда. Той преглътна, но продължи да мълчи. Кой е този, бе? Разбирах защо хората вярваха, че е един от Безсмъртните. Пълна вяра в себе си, никакво съмнение в способностите си. И Мърл го виждаше.
— Мърл, спри да се държиш като задник! — гневно рече Кат, завъртайки се към брат си.
— А, добре, след като го каза така, ще зарежа оперативната сигурност! — процеди подигравателно той.
— Ще ти избия оперативната сигурност от нацупената устичка! — просъска тя.
Мадж опря пистолет в главата на Мърл.
— Три — произнесе ясно той.
— Мадж? — започнаха Езичника и Мораг едновременно.
Картечар отстъпи назад. Кат пък пристъпи към Мадж. Аз пристъпих към нея, за да я спра.
— Заради теб ще умре — предупредих я.
Мадж не понасяше предателството към себе си добре. Още в Града Бездна след Грегър беше изпаднал в депресия, а аз и Мораг дълго го убеждавахме, че онова не е било Грегър, че Ролистън го е убил с Кром, преди да напусне Земята.
— Две — продължи Мадж.
— Ти какво, сериозно ли? — попита Мърл.
— А ти как мислиш? — отвърна Мадж.
Всички притихнаха. Тишината се проточи. Мисля, че Мадж се опитваше да даде възможност на любовника си да се размине с това, което го чакаше. Мадж започна да натиска спусъка, оформяйки „Едно“ с устни.
— Добре — промълви Мърл.
Мадж задържа оръжието вдигнато, докосна слепоочието на Мърл. Беше твърде близо. Мърл можеше да го обезоръжи, както си поиска. Но не това бе важното за него. Важното бе, че виждаше как Мадж е готов да натисне спусъка.
— Можеш да го свалиш вече. Вярвам ти — каза му.
Мадж не помръдна.
— Мадж — рече тихо Мораг. Виждах, че по равно му се ще да се разплаче и да дръпне спусъка. — Хайде, скъпи.
Тя се пресегна и свали ръката на Мадж. Напрежението сякаш се отцеди от него.