Той се обърна към мен.
— Проклет да си.
— Съжалявам.
Нямах какво друго да му кажа. Думите не стигаха за тази скапана бъркотия. Мадж се отдалечи.
— Можем ли вече да говорим, без да размахваме оръжия? — попита Мораг.
Подадох на Кат ийгъла обратно.
— Съжалявам — извиних се и на нея. Тя само си прибра пистолета. — Е? Защо? — обърнах се към Мърл.
— Дезинформация — заяви той. — Или си достатъчно голям егоист да мислиш, че премиерът на Англия…
— На Великобритания — поправих го автоматично. Американците не схващаха разликата.
— … наистина ще сподели слабостите и стратегиите на земната отбрана с някакъв кашик?
Втренчих се в него. Беше прав. Бях такъв дебил.
— Значи Земята не е толкова беззащитна, колкото тя ми каза? — успях да попитам накрая.
— Точно така — каза той.
— Но… — понечи да каже нещо Картечар.
— Неколцина от хората, изпратени тук, трябваше да чуят тази информация по един или друг начин. Премиерът и съюзниците й…
— Включително Шаркрофт — намеси се нещастният на вид Езичник.
— Както и да е, тя и съюзниците й ще отидат при всички земни правителства и ще кажат „Ето какво направихме. Ескадроните ще научат, че сме беззащитни, и ще ускорят офанзивата. Освен ако не се обединим и не работим заедно, незабавно, сме преебани.“
Майка изпуфтя.
— Ама че топки има тази жена.
— Ти беше жертвен агнец. Смътно и анонимно предупредих Ескадроните преди обира и после те нарочих, когато започна сражението, а ти си изигра ролята блестящо. Дори не е трябвало да те изтезават, доколкото разбрах.
Пак си беше добрият стар презрителен Мърл.
— Значи ти си ги насъскал подир нас? — попита Картечар и кимна към мен.
Рану продължаваше да крещи мръсотии.
— Майната ти и на теб, Картечар. Какво толкова драматизираш? Войници сме, заменими сме. Ако бяха надушили мен, щях да си изгоря вътрешната памет и да се самоубия. Нямам време да обърна пушката си към себе си, но имам няколко вътрешни системи за самоубийство. Вие само хленчите. Планът сработи, защото са били сигурни, че си твърде слаб да се самоубиеш, Джейкъб. И че ще се прекършиш лесно.
Изиграни бяхме. Всички бяхме изиграни.
Картечар изглеждаше ядосан. Удари Мърл в стомаха, а после го отлепи, превит одве, от земята. Изгледа го презрително. Мърл пък се поизправи и заплю Картечар. Подпочнаха се. Мораг беше права — твърде много тестостерон се носеше наоколо.
— Ей! — опитах с най-суровия си сержантски глас.
Те обаче продължиха.
— Спрете. Веднага! — каза Майка, много по-тихо от мен.
Картечар спря, Мърл също.
— Само че не го направи, нали? — попитах Мърл.
— Кое? — изпъхтя той.
— Не се самоуби, когато те надушихме.
Той се поизправи и обърса кръвта от устата си.
— Е, и какво? Лоялен съм към Земята. Не работя с лошите. И, мисля, знаете, че съм най-добрият ви човек. — Всичко това навярно беше така. Не беше просто верен — беше шибан фанатик. — Ето какво обаче. Сега, когато всички знаете, шансовете на този план, може би най-добрия, който имаме, се преебават. — Е, за това беше прав. Ухили се свирепо и се обърна към мен. — Затова извинявай, че умряха много хора и че беше груб с гаджето си. — Не можех да не погледна към Мораг. Лицето й все едно беше изсечено от някоя пещерна скала. — Но си шибан късметлия изобщо да си тук, тъй че по-кротко. Жив си и завършихме успешно тази част от мисията.
Взрях се в него безмълвно.
— Други тайни мисии, които ти се ще да споделиш? — попита Мораг. Виждах ясно вътрешната борба у Мърл. Мораг се ядоса. — Слушай, задник. Ако разбера, че криеш още нещо, ще се включа в главата ти и ще те убия по мъчителния начин — тресна осемнайсетгодишната девойка от Дънди на закоравелия наемен убиец.
И това не му се хареса. Никак. Какво ставаше тук?
— Само още едно нещо. Плащат ми покъртително количество пари да убия Ролистън.
— Нареди се на опашката — рекох му.
Той ме изгледа с такова презрение, че ми се прииска да го ударя. Само дето вече веднъж ми бе сритал задника.
— За разлика от теб аз имам шанс да го направя.
— Как точно? — попитах.
— Да, не е толкова лесно, колкото да пребиеш Джейкъб, нали знаеш? — намеси се Мораг.
— Ей!
Тя обаче не ми обърна внимание.