— Многократни плазмени изстрели в главата.
Би могло да стане. Не бяхме опитали, а и ако можеше да се постигне с обикновени оръжия, това беше най-добрият ни шанс. Само дето Мърл не бе видял как Ролистън се разхожда през релсотронен огън на Атлантида.
— Само това ли е? — попитах.
— И вирус по поръчка — остриетата ще го доставят. Вариация на Кром, казва се Кром Ду. За хора с Техни бионанити в системата.
— И си го донесъл тук? — невярващо попита Мораг.
— Сигурен ли си, че прави това? — попитах. — И преди сме удряли на камък с подобни неща.
— Знам, че много, много силно искат да спипат Ролистън.
— А Кронин? — попитах.
— При възможност. Но от Ролистън са ужасени.
Погледнах към Кат, после към Езичника. Вината бе изписана по лицето му. Мораг също му хвърли поглед.
— Брат ми ви трябва. Ако се опитате да го нараните, ще се разправяте с мен — предупреди ни Кат.
Обърнах глава към Мораг. Не изглеждаше доволна, но сви рамене.
— Махай се от очите ми — креснах на Мърл.
Сякаш се канеше да каже нещо, но размисли. Въпреки това ясно личеше презрението му към нас.
— Какво?! Ще оставим да му се размине? — недоумяваше Картечар.
— А ти искаш да го убиеш ли? — попитах.
— Да.
Въпреки гнева си и това, на което си мислеше, че е способен в момента, Картечар не ми изглеждаше хладнокръвен убиец. За Майка не бях толкова сигурен. Тя сложи ръка на рамото на огромния хакер.
— Остави — рече му.
Той като че ли се накани да влезе в спор с нея, но се умълча и изпроводи с немигащ поглед Мърл, докато се отдалечаваше от нас.
Обърнах се към Езичника. Бе пребледнял. Не уплашен, но видимо виновен. Сега всички бяхме вперили лещи в него.
— Какво си направил? — попита тихо Мораг.
— Толкова съжалявам — успя само да изрече той.
— Всички съжаляват, Езичник. Просто ни кажи какво си направил — настоях.
Вече му се ядосвах. Мърл го разбирах. За него беше просто работа. Не ме познаваше. Само че с Езичника се бях сражавал рамо до рамо, бях подкрепял откачените му приумици. Мислех, че мога да му вярвам. Но и той ни беше предал и сега му личеше.
— Те ми наредиха да го направя — рече измъчено.
— Кой? Шаркрофт ли? Тоя кретен ти казва да направиш нещо и ти ни пускаш по течението в завързан чувал?
— Не Шаркрофт. И не нас. Само теб.
Поне имаше благоприличието да ме погледне в лещите, когато ми го каза. Изстинах вътрешно. Изпитах онова усещане, че нещо лази точно извън полезрението ми, дърпа конците, шепне.
— Кой? — повиши тон Мораг.
Салем отгатна пръв.
— Боговете ти?
Езичника кимна. По-късно си казвах, че съм реагирал на практика несъзнателно. Пристъпих пъргаво напред и рязко замахнах към лицето му: носът на приятеля ми се сплеска под кокалчетата ми. Старецът се свлече на земята. Друг един старец застана между мен и проснатия Езичник, шокиращо бързо като за мъж на повече от осемдесет.
— Моля те — рече Салем.
Мораг ни подмина, като не си спести укоризнен поглед към мен, преди да приклекне до Езичника. Той се беше подпрял о основата на Копувай.
— Предаде ме заради гласове в тъпата си шибана тиква?! — почти изкрещях.
Опитвах да се провра покрай Салем. Той трепна, когато чу ругатнята.
— Истински са. Вече го знаем. Ти го знаеш — говорил си с един от тях — отчаяно се оправдаваше Езичника.
— Знаеш ли какво ми причиниха там?! Какво ми показаха?! Какво ме накараха да направя?! — Вече крещях с пълно гърло. Той потреперваше при всеки мой въпрос. — И си ме предал, за да се чувстваш специален пред приятелчетата в главата си?
— Аз пък мислех, че само си се разпял и си правил секс — жилна ме Мораг.
Опитах се да го пропусна покрай ушите си, макар че сякаш ме прониза с тези думи.
— Не са в главата ми, спри да го повтаряш! — развика се и Езичника.
— Дай ми една причина да не те убия — рекох му.
— Остави го на мира — сряза ме Мораг и отново ме изгледа с омерзение. Обърна се към Езичника и го попита: — Какво стана ВСЪЩНОСТ?
Гледайки кървящия старец в краката си и другия пред себе си, внезапно се почувствах глупав и безсилен. Гневът ми се изпари. Отстъпих от тях и Салем се отпусна. След гнева започнах да чувствам предателството. Вече имах представа какво чувства Мораг към мен.