— Дойде Огам — започна той. Веднъж ми беше обяснил, че Огам е келтски бог — покровител на писането и пивоварството. Езичника се идентифицираше с него, тъй като пишеше код. — Каза ми, че Джейкъб трябва да бъде предаден на Демиург.
— Защо? — промълвих едва.
— Не знам.
— И ти все пак го направи, шибан дъртак?! — изкрещях пак.
Прииска ми се да се извиня на Салем, задето ругая.
— Нека отговори — рече студено Мораг.
— Нещо общо с Пайс Бадарн Бейсрид.
— Ама че лайна — избухнах.
— Не е така — възрази Картечар. — Мрежата за змиорки на Миру.
Езичника кимаше.
— Вече не просто получаваме видения. Не просто виждаме неща в мрежата, истински за нас, но без следа от съществуването им — поде Салем. — Вече получаваме артефакти, програми, късове код, много по-напреднали от това, което можем да постигнем. Неща от четири-пет поколения напред. По-добри от най-добрите корпоративни и военни програми. Видях джин в мрежата. Той ми каза да дойда при вас.
— Джин? — попита Езичника. — Мислех, че всички те са зли.
— Като хората са, има и зли, и добри. Каза ми, че вече не можем да вярваме на ангели.
Ето, отново. След всичко, което бяхме сторили, за да се отървем от Кликата, отново танцувахме под чужд ритъм.
— И какво са тогава? — попитах.
— Със сигурност не са наши измислици — изръмжа Картечар.
— Нито пък части от Бог — добави Салем. Картечар и Езичника рязко завъртяха глави. — Вярата ми не идва от мрежата. Тези са копия, не духове. Макар че може би изпълняват Божията воля.
— Значи или еволюирали ИИ, или извънземни — заключих. Всички се смутиха. Загледах Езичника. — Пак те питам. Защо?
— Огам говореше така, сякаш знаеше, че ще се измъкнеш, че пак ще си си ти. Мисля, че затова Нуада подготви клетката…
— Нуада ме е затворил?!
Отново избеснях. Той ми беше позволил да чувам и гледам как изтезавам приятелите си.
Езичника вдигна глава.
— Той те защити. Заключи част от теб, най-важната, скри я от влиянието на Демиург. Затова успяхме да те спасим.
Отново си върна самообладанието на хакер, обясняващ на технологично сакати очевидни неща.
— Пак те питам, защо?
Спомних си сънищата за черното стъкло, огъня, мрачното слънце. Пейзажът имаше сходства с гледката от мрежата, която бях видял в Атлантида.
— Не знам. Трябва отново да погледна в главата ти — рече ми.
— А, да, защото доверието между нас е безрезервно в момента.
— Аз ще го направя — предложи Картечар.
— Вече ме заплаши веднъж днес.
— Тогава аз — включи се и Мораг.
— Опита се да ме убиеш!
— Аз ще погледна — каза Салем. — С позволението на Джейкъб.
Взрях се в спокойния старец. В обветреното му лице, в бръчките му. Беше облечен като аватара си — всичко, от дрехите до поведението му, изглеждаше не намясто. В следващия момент ми хрумна нещо.
— Езичник, каза, че сте ме спасили само с помощта на Нуада. — Мораг и Езичника кимнаха. Изглеждаха нещастни. — Рану?
Израженията им ми казаха, каквото трябваше да знам. Ругатните на Рану продължаваха да ехтят. Бяхме изгубили още един приятел, но ни бяха оставили това негово гротескно подобие, за да ни напомнят за загубата.
— Съжалявам — пророни Езичника.
Изглеждаше съкрушен. Затова ми се беше нахвърлил преди екзорсизма, докато се подигравах с Мораг. Заради вина. Вече нямах сили да му се гневя. Мисля, че най-после беше получил, каквото искаше. Беше истински свещеник, инструмент на боговете. Не мислех, че е очаквал да е така.
— Не — рекох. Всички се обърнаха към мен. — Ще си го върнем.
— Не можем — заяви Езичника.
Салем и Картечар клатеха глави.
— Джейкъб, слушай. Обикновено първа бих се съгласила да не се отказваме, но няма как — каза ми Мораг.
Опитваше се да овладее гласа си.
— Това обръща интерфейса. Ако месото може да контролира хардуера и софтуера, защо да не е възможно обратното? Същият принцип като поробващите програми, но Демиург е толкова сложен, че прониква навсякъде, без да уврежда телесните функции. Умствените способности дори нарастват, ако има пряка връзка с истинския Демиург — обясни Салем.
Това, разбира се, беше логично. Без значение колко е добра пропагандата им, колко точни са обясненията им за случилото се, нямаше как всички командири на флотилии и наземни сили просто да предадат силите си на Ролистън и Кронин. Сигурно са обладали ключови фигури. Това ме уплаши. Знаех какво представлява Демиург, колко обича да причинява болка. Не ми се щеше да си мисля какво може да стори с толкова властни хора. Салем продължи: