— Успяхме да те измъкнем само с помощта на Огам и защото ядрото на Аз-а ти бе заключено в клетката на Нуада. Дори така частичката от Демиург, която те бе обладала, разбра какво правим.
— А тази клетка… Нито аз, нито Мораг успяхме да я открием, когато проверихме — допълни Езичника.
Осмислих думите му. Или поне така ми се струваше.
— Това имам предвид. Тези неща, тези богове. Ако техните програми са толкова по-напреднали от нашите, може да помогнат с Рану — казах.
И четиримата хакери споделяха едно и също изражение: „Горкият наивен не-хакер“.
— Не става така — възрази ми смутен Картечар.
— Знам, знам. Правят се на тайнствени, а вие скачате, когато ви наредят.
Кат и Майка започваха да обръщат повече внимание на разговора ни.
— Чакай малко — гневно поде Картечар.
— Не, прав е — прекъсна го Езичника.
— Някой още да мисли, че наистина са вашите богове? — попитах.
Още несигурни изражения, с изключения на Салем.
— Те са екот, копия, нищо повече — обясни той.
— Стига! Говориш за вярата ни! — отново се възпротиви Картечар.
— Не. Вяра или имаш, или нямаш. Ти говориш за доказателства. Или чувстваш Бог, или не. Ще почувстваш Бог само ако се огледаш, ако Го приемеш и прегърнеш — рече Салем.
— Или Нея — добави Мораг. — Значи просто си имаме вземане-даване с програми?
Салем кимна.
— Това все така не ни помага. Не изпълняват желания и са прекалено силни, за да ги принудим — каза той.
— И се надявате просто да ви пуснат по нещо? Да снизходят? — попита Майка. Сякаш зашлеви с тези думи Картечар. — Съжалявам, но Джейкъб е прав. Какво, да не мислиш, че ако ти беше в онази килия, нямаше да погазя земя и небеса, за да те спася?
Да, определено харесвах Майка. Кат също кимаше.
— Добре тогава — каза Картечар. Очевидно не беше добре. — Но това не променя факта, че където и да са, няма да правят, каквото поискаме от тях. Не можем дори да се свържем с тях. Идват и си отиват, когато пожелаят.
— Значи не можем да ги призовем? — попитах.
— Има ритуални програми — разясни Езичника. — Сложни са за написване, отнемат време и няма никаква гаранция дали ще работят.
— Мамка му, това няма да помогне. От всички най-напред ще пристигне Демиург, нали?
Това беше краят на плана ми, за всеобщо облекчение на Картечар, Салем и Мораг. После видях лицето на Езичника. Завалията никога, ама никога не бива да играе покер.
— Какво?
— Огам ми се яви в изолирана система — каза той.
— Това е невъзможно — рече Картечар.
— Къде ти е вярата? — попитах, макар да ми се щеше да не бях казал нищо.
— Как така? — попита Кат.
— Човек не се опитва да осмисля подобни неща. Това е религиозно преживяване.
Не разбирах точно какво мърмори Кат, обаче виждах, че не е много доволна. Но последствията за целия въпрос „Що за същества са това?“ бяха сериозни. Едно обяснение беше предавател, много силен, способен да прониква в защитени системи. Внезапно ми се прииска да погледна зад гърба си. После ми хрумна нещо друго.
— Докъде стигнахте с репликирането на мрежата за змиорки? — попитах.
— Можем да копираме слаба нейна версия — каза Картечар.
Езичника оклюма. Мисля, че схвана какво имам предвид.
— Ти си луд. Човек не си играе с такива неща, могат да ни убият, както им скимне — каза той.
Мораг ме наблюдаваше с предпазлив интерес.
— Къде ти е вярата, Езичник? Клетката изчезна ли? Кодът на Нуада в мен?
Езичника кимна.
— Изиграла е ролята си, а те не обичат да оставят следи. Ще да е изчезнала.
Обърнах се към Салем.
— Би ли го потвърдил? — Той изглеждаше озадачен, но кимна. Обърнах се отново към Езичника. — Направи си ритуала и кажи на Нуада следното: ако не се покаже, ще се подложа пак на Демиург. — Последва буря от яростни възражения. Дори Салем изглеждаше изненадан. Мораг — най-много. Оставих ги да пошумят. — И това ще се случи, преди който и да било да може да погледне какво са оставили „боговете“ в главата ми.