— По много начини можете да сте ни в помощ. Особено вие, господин Дъглас.
Опитах се да пренебрегна насладата в гласа му, но посегнах към дръжката на щурмовата си пушка.
— Например какви?
Започва се.
— Вие сте хибрид, ако не греша? Вярваме, че мнозина от Черните ескадрони на Ролистън са или хибриди, или другояче подсилени с Техни биотехнологии.
— Как така вярвате? Шибаняк, ти знаеш, беше от тях! — Мадж все по-трудно се сдържаше да не крещи.
— И какво, ако съм? — попитах.
— Е, данните, с които бихме се сдобили от…
— От експерименти върху мен?
Още помнех разкривените черти на Грегър в херметичната му камера насред биолабораторията на Кликата, дълбоко в Атлантида. Пристъпих към Шаркрофт, вече стискайки здраво дръжката на пушката си. Той не помръдна, но ясно дочух прищраквания и бръмчене от насекомоидния стол. Събуждаха се оръжейните му системи. Продължих:
— Викам да се шибате отзад.
— Мислите егоистично. У вас може би е отговорът, който ни трябва.
— Аз ли мисля егоистично? Не аз започнах война с извънземна раса, само за да мога да вампирясвам на спокойствие! И докато сме на темата, що за малоумна идея?
— Не мога да извиня непростимото.
— И какво? Само толкова? Префърцунени думички, означаващи „знам, че съм боклук“?
— Нямаме нищо инвазивно предвид…
— А дали петдесеткалибров куршум в главата ще е достатъчно категорично „не“? — попитах. Наглостта на този тип сериозно ме удивляваше.
— Дори ако способностите Ви не отстъпват на тези на Ролистън — хм, това беше интересна идея, — разполагаме с достатъчно ресурс да ви принудим да ни помогнете.
— Ще се радваш на това си постижение посмъртно. Е, след-посмъртно — добави Мадж.
Рану оглеждаше обкръжението ни, оценяваше, подготвяше се. Би трябвало и аз да правя същото, но твърде много се бях ядосал.
— Може да помогнете и по други начини — заговори пак Шаркрофт след доста напрегната пауза.
— Например? — поинтересува се Рану, изненадвайки ме.
— Пращаме отряди от хора с вашите способности в колониите, за да събират информация за капацитета на Черните ескадрони.
— Разузнаване дълбоко в тила? — не се сдържах и попитах, което ме изненада още повече.
Пресметнах наум: в зависимост от това колко бързо са се окопитили, вече може би имаха хора на място, а предвид скоростта на информацията в Космоса, т.е. скоростта на космически кораб, може би вече имаха и информация за колониите. Като нищо знаеха какво става в тях.
— Я чакай — казах. — Там не би ли трябвало комуникациите да са заглушени? Сигурно са пуснали Демиург в мрежата на всяка колониална система.
Иначе казано, всеки опит за свръзка щеше да бъде пратен по дяволите от програма с цялата власт на Бог, но без нищичко от ненатрапчивия му чар. Ако Демиург работеше, значи Ролистън, Кронин и подлизурковците им контролираха всяка електронна система към мрежата. С други думи, всяка електронна система изобщо. Всякакви разузнавателни операции биха били крайно мъчителни, дори личната комуникация бе компрометирана, а какво остава за тази между кораби или между кораби и хора на терен.
— Според прогностичните ни модели Демиург наистина е бил освободен.
— Модели значи? — попитах.
— От никого на място нямате доклади, нали? — попита и Рану тихо.
— Още не — потвърди Шаркрофт.
— Защото сте ги пратили на смърт — изстрелях яростно.
От тези изроди ми се гадеше. Витаеха им някакви лайняни идейки в главите, без капчица мисъл какво значат те за онези на топа на устата. В Специалните сили страхливци нямаше, тъкмо напротив, но заслужавахме някакви шансове за оцеляване.
Отделно от това силата на Демиург и на свой ред силата на разположение на Ролистън и Кронин бе кошмарна. Бяха херметизирали четирите колониални системи.
— Откакто Ролистън избяга, чували ли сте изобщо нещо от колониите? — попита отново Рану.
— От колониите сме се натъквали само на кораби, заразени с Демиург.
Леко подозрителна ми беше тази откритост на дядката. Сякаш бе сигурен, че вече сме на негова страна.
— И какво се случи? — попитах.
— Бог отблъсна атаките на Демиург, а машините бяха унищожени.
Впечатляващо. Браво, Езичник и Мораг. Което пак ми напомни за Мораг. Къде ли беше?
— Е, ето ви го отговора — казах на Шаркрофт.