— Себично копеле. Залогът не е само приятелят ти.
— Не е само мой приятел, надявам се.
— Нека поне ти погледнем главата — нервираше се все повече тя.
— Изпратил те е Езичника — рекох небрежно.
Все пак той управляваше информационната част от мисията и ме беше предал на врага, за да се добере до онова в главата ми, ако изобщо имаше нещо полезно там.
— Да не мислиш, че сама съм поискала да дойда да говорим? — просъска тя.
— Виж, извинявай за…
— Трябва ни това в главата ти.
— Не. Не искам боговете да разберат, защото тогава ставам заменим и заплахата няма да сработи. Ти пък кога стана толкова безмилостна?
Изглеждаше, все едно я бях зашлевил.
— Нямаш право да ми говориш така.
Поех си дълбоко въздух, ненадейно осъзнах колко се е разбушувал гневът ми. Мъчех се да си обясня това. Колко бързо Мораг бе готова да пожертва Рану.
— Да не мислиш, че не ме е грижа? — проговори тя.
Сега, когато се бе поуспокоила, виждах колко е разстроена.
— Мораг, сериозно, ние трябва да поговорим — рекох тихо.
— Няма никакво „ние“, за което да говорим, Джейкъб.
Не знам какво бях очаквал. При все това го усетих думите й като леден нож между ребрата си.
— Разбира се, че има. Нямаше да се опитваш да ме убиеш отново и отново, ако не те беше грижа за мен. — Тя ме изгледа свирепо. — Това не прозвуча както трябва.
— Поне като беше обладан, казваше истината.
И изфуча по-далеч от мен.
Е, това мина добре, помислих си. Дори не можех да отида при Мадж за наркотици, пиячка и утеха. Имаше си собствени проблеми. Всъщност освен Салем с мен говореше само Кат и никога не пропускаше да ми напомни, че съм спал със Сивата дама. Разбираемо бе на страната на Мораг.
За пръв път виждах Дайнас Емрис отвън. Макар и библиотека, приличаше на огромна крепост, обкрачила върховете на няколко планини, които си съперничеха с най-високите върхове в шотландските възвишения. Твърдината изглеждаше стара, по-стара дори от задръстените от туристи останки от замъци в Шотландия, разглеждани от мен, когато като хлапе живеех в парка с тате.
Беше тъмно, луната — пълна и по-голяма, отколкото я помнех. Езичника ми беше казал, че Нуада е обвързан с нея. Все тая. Беше студено, духаше вятър, достатъчно силен, за да развее дрехите на аватарите ни. Въздухът миришеше свежо, беше леко разреден. Аз просто се радвах, че не мирише на мазна пръдня. Чувствах се толкова лек, отделен от тялото си, останало във високата гравитация на Лаланд 2. Добро програмиране. Наслаждавах се на изпълненото със звезди нощно небе след цялото това време под земята.
Кръгът бе оформен от колове, всеки — увенчан с череп. Черепите бяха какви ли не — дракони, шашави извънземни, дори анимационни герои, та чак до обикновени човешки. Езичника ме увери, че всички били трофеи от други хакери, чиито задници бил сритал. Изглеждаха почти като някаква особено ценна колекция. Това се наричаше призрачно ограждение — изработената от Езичника версия на мрежата за змиорки на Картечар. Беше оптимистичната ни ограничителна програма.
Всички черепи гледаха навътре, към центъра на кръга — огромна клада. Бе единственият източник на топлина, а дървесният дим миришеше на огньовете, които си палех като дете и наскоро, при престоя си в планините. Запитах се какво ли би било да съм сега там, с уиски, прегърнал щастлива Мораг с истинската си ръка. Хвърлих поглед към нея. Носеше Черната Анис. За разлика от стаята във виртуалния Йерусалим и тя, и Езичника с друидските му одежди изглеждаха на място. Картечар, с наметалото му от пера и с копие, не беше съвсем за тук, но стоеше, изпънал гръб.
Салем беше поискал да не участва. Не беше негов тип работа. Нямаше проблем — трябваше ни и някой отвън. Салем ни наблюдаваше на монитор, свързан с куб солидна памет. Езичника беше копирал Дайнас Емрис върху куба от жезъла си. Явно не искаше тези създания в него.
Езичника вдигна ръце към нощното небе. Необичайно за него нямаше мълнии, но вятърът се усили и ме изтласка назад, на пети. Угаси пламъците и развя косата и брадата на Езичника, докато той викаше насреща му. Надявах се именно Езичника да е отговорен за вятъра, а не Нуада.
— Обръщам се на север, към Финдиас, бляскавата сребърна Твърд, Твърдта на могъщите, на луната, на духовете и смелостта. Дом на Нуада със Сребърната ръка, първи крал на Туата Де Данаан, Властелина на победите, Властелина на съревнованията.