Выбрать главу

Солосо седна тежко на пода. Цялото му желание за битка се бе изпарило. Сърпът издрънча о настилката, а той оброни лице в ръцете си и зарида още повече. Не бях съвсем сигурен какво да правя. Не мисля, че Странната и Големия Хенри също знаеха. Изплюх още кръв, за да се опитам да говоря.

— Да спрем дотук?

Големия Хенри погледна към Странната. Тя кимна. Кръстосах крака пред Солосо.

— Наистина съжалявам, човече — казах му сериозно.

Той само се разрида още по-силно. Накрая вдигна глава.

— Те… те… — Преглътна с мъка. По лицето му течеше сопол. — Бяха сияйни — успя да изломоти накрая.

Не отвърнах. Просто кимнах, сякаш имах представа за какво говори. Той се приведе напред и реших, че пак ще се опита да ме убие. Вместо това само ме прегърна и продължи да реве. Така стоят нещата с истински коравите типове: някои може да са много сантиментални.

Картечар и Майка изтичаха в пещерата. Той погледна Странната и счупения й нос. Тя поне имаше благоприличието да изглежда виновна. Хакерът се обърна към мен.

— Казах ти… — подхвана.

Но се умълча, когато видя сценката между мен и Солосо. Вдигнах глава, оставяйки кръв по ръката на Солосо. Дори Майка изглеждаше изненадана.

Обърна се към Странната и Големия Хенри.

— Без повече такива, ясно? Сериозна съм. Имаме си достатъчно проблеми.

Странната гледаше в краката си, като непослушно дете, което са смъмрили. Големия Хенри отвърна на погледа на Майка предизвикателно.

— Никога не би… — започна той.

— Достатъчно! — излая Картечар.

— Няма да оставим това така. Ще погнем виновните, но няма да убиваме инструмента. Разбираш ли ме, Хенри? — каза Майка.

Големия Хенри не отвърна.

— Мислиш, че само ти скърбиш ли? — намеси се и Картечар.

Ефектът от въпроса му малко се развали от това, че Солосо се разрида още по-шумно. Потупах го по ръката.

— Хенри, напълно сериозна съм. Стига толкова. Точно това искат да ни причинят. Вършиш тяхната работа, когато правиш така — рече Майка.

Големия Хенри, хвърляйки последен свиреп поглед към мен, кимна.

— Езичника иска всички в пещерата на Рану — съобщи Картечар.

Кимнах, чудейки се как да се отскубна от Солосо.

Мадж смени маршрута си към пещерата на Рану, за да ме засече.

— Минава ли дори ден, без някой да ти срита задника?

Опитах се да му кажа да върви на майната си, но само се оклепах с още кръв, тъй че трябваше да се задоволя със среден пръст. Непочтителен или не, виждах, че не е предишният Мадж.

В пещерата Мораг просто ме изгледа и поклати глава.

— Скоро ще имаш усмивка като моята — направи се на остроумен Мърл, хилейки се жестоко.

Не че изражението му позволяваше друго. И на него му показах среден пръст.

— Мърл, погрижи се за раната — нареди Кат на брат си.

— Майната му.

— Не бъди задник.

— По-късно — опитах се да се намеся аз, отново неуспешно.

Езичника вече беше влязъл. По земята се валяха много жакове. Взех един и го включих.

— Майчице, Езичник, защо трябва да е толкова студено тук? — попитах, или по-скоро помислих, а аватарът ми, който не бе с разпрана буза, попита.

Намирахме се в огромна каменна зала. Едната й стена я нямаше и голям балкон откриваше гледка към нощното небе. Беше хубава гледка.

— Съжалявам — каза Езичника.

Пламъците в огнището се разгоряха. Започваше да ми харесва тук. В истинския свят всичко болеше и смърдеше на развалени яйца. Спомних си колко лесно можех да се изгубя в сензорните кабинки.

Останалите започнаха да се появяват, а Езичника ми подаде каменна бутилка, пълна с фалшиво уиски. Обикновено би ми се сторило безсмислено, но почти беше успял да го програмира добро, а и тук ги нямаше мазните пръдни във въздуха.

Бях се появил край декоративно резбована, здрава дървена маса. Там имаше две измърсени от път, кърпени, древни на вид наметала.

— Това ли беше в главата ми? — попитах, когато пристигнаха всички.

— Може да се каже. Компонентите за тях бяха — каза Езичника.

Още се чувстваше неловко край мен. Не го винях. Не бях отписал съвсем побоя, който му дължах. Но сигурно и този бой щях да изгубя. Той продължи:

— Добре бяха скрили, каквото имаше в главата ти. Не можехме да го намерим. Изглежда Нуада е трябвало да те изложи на Демиург.