— Което и са направили, когато са те вкарали в сензорната кабинка — обясни Мораг, като Черната Анис.
И в нея аз предадох всички заради теб, Мораг. Това обясняваше сънищата за обсидиановите равнини и черното слънце.
— Програмата на Нуада е можела да се скрие от Демиург? — попитах.
— Значи може да го хакнете? — попита Картечар.
— Да. Нещо повече. Можем да го хакнем, без да ни усетят — заяви Езичника.
Настроението във виртуалния конструкт се разведри. Добри новини. Възможност. Усещаше се облекчение, леко поотпускане. Надежда.
— Можем ли да се сражаваме с Демиург? — попита Майка.
— Не можем, не и с нашите ресурси. Но информационен набег не е невъзможен. Ако не знаят, че сме били там, няма да знаят и че са компрометирани.
— Не можете ли да го направите от коя да е система в Лаланд? — попита Кат.
Новият й аватар изглеждаше точно като нея. Беше работа на Мораг. Мърл също имаше нов, а Картечар навярно бе изработил висококачествените аватари на уанау.
— Да, ако просто искаме да дебнем и да търсим маловажна информация — изграчи Анис. — Всичко полезно се държи в изолирани системи. Поучили са се от нашите грешки.
— Значи мислят, че имат непробиваема и напълно обезопасена система, но сочните хапки все пак са им на изолирани модули. А мислех, че аз съм параноик — рече Мадж.
— Не си. Наистина всички те мразят — рекох му.
Той навири брадичка.
— Е, чудесно, много се радвам.
— Обичайна практика, така се прави. Няма защо да спират с неща, които са им вършили добра работа в миналото — каза Салем.
— Особено след като Бог показа колко са уязвими неизолираните системи — добави Езичника.
— Значи сме пак в началото? — попита Майка.
— Къде са системите? — намеси се Рану.
— Подозирам, че флагманският кораб на флотилията ще разполага с такава — рече Езичника.
— Няма да стане — рекох.
— Или Цитаделата — каза Анис.
Много виртуален въздух изсъска през виртуални зъби.
— Имаме ли валиден план? — попита Кат.
— Това е по вашата част, но мисля, че мога да ни вкарам. Не се сещам обаче как бихме излезли — каза Анис.
— Дори всичко да мине добре, какво от това? — попита Майка. — Каква работа ви върши? Тук ще сте, докато свърши войната, а междувременно всички сили на Ролистън и Кронин ще се изтеглят към Слънчевата система.
— Може да ни помогне да освободим Лаланд 2 — каза Картечар.
— Ако Земята изгуби, те просто ще се върнат — отвърна Майка.
— По-сложно е — намеси се Езичника. — Ако използваме предимството си твърде скоро, ще го изгубим и ще разберат, че Демиург е компрометиран. Ще променят плановете си.
Стар парадокс от военното разузнаване.
— Да видим входа ти — предложи Майка.
Пред нас се показаха свитъци и се разгърнаха, а глифовете по тях засияха и се прехвърлиха във вътрешната ни памет. Разгледах данните.
— Това няма да ни вкара вътре. Само ще ни приближи, а после ще умрем сред огнена стихия от многократно превъзхождащи ни оръжия — рекох.
Като за възможностите й беше добър план, само дето беше сбъркан. При все това Анис изглеждаше, сякаш бе отнесла шамар.
— Прав е — каза Рану.
— Струва си, ако се сдобием с цялата им стратегия — каза Анис.
— Но с каква цел, ако не можете да се измъкнете оттук? — отново попита Майка.
— Или трябва да стигнем незабелязано до орбита… — започна Анис.
— Няма да стане — възрази Майка, но забелязах, че Салем има нещо за казване.
— Можем да пуснем данните с плътен лъч от повърхността — даде идея Езичника.
— Само в достатъчно ясен ден — отвърна Салем. — Все пак може да има начин да стигнете незабелязани до орбита. Дайте ми малко време, за да го проуча.
— Можем ли да използваме екзоброните им, за да проникнем? — попитах.
Езичника и Анис клатеха глави. Явно Картечар и Майка им бяха казали за последната доставка на Солосо.
— Не можете да влезете с блъф, защото още щом не отвърнете на позивните им, ще разберат, че става нещо. А и знаят, че им липсват поне осем брони, знаят и у кого са. Бездруго не можем да ги използваме за тихо промъкване — рече Анис.
— Също така предполагаме, че ще влезем в тях, а Демиург няма да ги превземе веднага — допълни Рану, преди да се обърне към Езичника. — Можеш ли да ги огледаш хубаво?