Езичника кимна.
— А не може ли да хакнете Демиург, та да мисли, че бронята е тяхна? — попита Мадж.
— И това няма да проработи. Още щом ги ударим, ще разберат, че сме разкрили слабостите на Демиург. Жалко, добра идея.
— С коридор от прикриващ огън не можете ли да ги вкарате и с пряко нападение? — попита Майка. Картечар й хвърли поглед. — Просто питам.
Този път възрази Кат.
— Твърде дълъг път. Не ми харесват шансовете броните да останат във въздуха, дори с добавеното предимство, че приличат на техните. И го казвам, въпреки че предпочитам да съм в екзоброня.
— Не си видяла на какво приличат отвътре — рекох й. — С малко настройка планът става, макар и да е зверска патаклама, но ще умрем още щом влезем. По-вероятно още щом наближим. Единственото ни предимство е изненадата. Без нея всичко приключва. Дори да влезем, не можем да излезем.
— Е, това не е ли твоя работа, Джейкъб? — изръмжа Анис.
— Да, но само ако има реално решение. Можем да помислим още, но няма да хвърляме живота на всички по дяволите.
Кат и Рану кимаха в съгласие.
— Знаете ли колко им трябва това обратно на Земята? Какъв е залогът? — не се стърпя Анис.
— Майната й на Земята — възкликна Майка. Всички се обърнаха към нея, неколцина с възмущение. — Писна ми да си рискувам живота и да гледам как умират приятелите ми за място, което не съм виждала, не мога да си позволя и няма да ме приемат, дори да стигна там. Знаем, че на вас ви е важно, хора, но не и за наша сметка.
— Няма значение харесва ли ти, или не, Земята е ключът, защото ако Земята падне, хората тук в тази пещера ще са цялата останала съпротива. Може би още няколко разпръснати групички, които нямат нищо от нашите предимства — каза Мърл, а в тона му се промъкна презрение. Или може би си беше постоянно там.
— Цитаделата е основната им база тук, основното им производствено съоръжение. Тя е ключът. Викария го е знаел — намеси се отново Анис.
— И как ще помогнем, ако измрем? — повиших тон.
— Шибан страхливец! — изсъска ми тя.
Хората промениха позите си. Не бяха нервни, просто се готвеха да изслушат поредния ни спор.
— Млъквай, Мораг — отвърна й Мадж.
— Не е тук мястото — продължи Кат, пак към нея, клатейки глава.
— Сега си проличава още един проблем — казах. — Нямам доверието на хората, та да водя военния компонент от операцията. — Никой не се възпротиви. Мърл се усмихваше така, че ми се прииска да го ударя. — Кат, предлагам ти да поемеш щафетата.
— Защо? Какво съм виновна?
Изглеждаше объркана.
— Имаш опит в командването, не са те компрометирали.
Очевидно не го искаше. Че кой би го искал? Шибана ситуация. Но и се чувствах, сякаш ми падаше тежест от раменете, сякаш пристъпвах в по-лека гравитация. Може би бях страхливец, но отношенията ми с Мораг, постоянните опити да ме убият и пълната ми неспособност да се справя с Мърл показваха, че не мога да предвождам тези хора.
Спорът се разрастваше. Разбирах гледната точка на Мораг. Екзоброните бяха отличен подарък, а двете наметала — още повече, стига да можеха да скрият хакерите от Демиург, но имаше много други съображения. Не можехме да проиграем тези предимства, самоубивайки се.
Анис спореше с Мърл и Майка. Може би Мораг бе свикнала да върши пословичните шест невъзможни неща преди закуска. Може би невероятният ни късмет до момента й бе завишил очакванията. Във всеки случай го насилваше твърде много.
— Всички да млъкнат! — извика Кат. — Всички! Така доникъде не стигаме. Държите се като шепа новобранци. Млък! — Добър подофицерски тон, помислих си с усмивка, радвах се, че не се налагаше да го правя аз. — Продължаваме да проучваме, но докато нямаме път навън, това няма да се случи, ясно? — Чуха се приглушени мърморения, но накрая всички кимнаха. — Дотогава ще помагаме на хората на Майка да поддържат периметъра и да патрулират. Ясно? Също така искам планове как да преебем инфраструктурата им, без да се самоубиваме и без прекомерни косвени жертви. Всякакви шибани лични проблеми ще решавате в останалото време. Ясно ли е?
Още кимания. Нарочно ни говореше като на обикновени войници, за да покаже какво мисли за поведението ни. Имаше право.
— Мърл, спри с усукванията. Когато се махнем оттук, ще нагледаш бузата на Джейкъб, разбра ли?