— Не е толкова просто — отвърна ми. Никога не е, помислих си. — Бог победи, защото Демиург разполагаше само с корабните системи, с ограничената им памет и процесорна мощ, докато Бог имаше на разположение много повече.
— Значи Мораг беше права. Размерът има значение — хитроумно вметна Мадж.
— Знай кога и къде да ги плещиш тия, Мадж — рекох. Мадж се усети. Аз продължих: — Е, много ни осветлихте относно издънките си във войната, но аз… ние сме пенсионирани. Всичко най-хубаво. — Обърнах се да си вървя, но попитах през рамо: — Как да се махнем оттук?
— Не искате ли да си го върнете на Ролистън? — попита Шаркрофт.
Столът му се поклащаше напред-назад на шестте си крайника.
— А знаете ли изобщо къде е?
— Мислим, че…
— Не! Само шибани догадки имате. Някъде из системите? С флотилията си? Или на някоя планета? На коя? И да знаехте със сигурност, трудно се обхожда цяла планета, нали? Знаете ли точно къде е? Кажете ми в кой град, и това ми стига. Защото тогава само ще трябва да проникнем на чужда планета, без средства за комуникация, да си пробием път през супервойници, натъпкани с Техни чаркове, и да убием някого, който може да оцелее след концентриран огън от релсотрон. Пенсионирани сме, довиждане.
— Ще извършите покушение, саботаж, ще подкрепите съпротивата, ще откриете истината…
— Да не съм чул тая дума от теб! — изревах, изгубил самообладание. Сега всеки в залата, освен унесените, бе приковал поглед в нас. Мнозина от охраната нервно попипваха оръжията си. — От твоите уста звучи като мръсотия!
— Ъм… Джейкъб? — опита да привлече вниманието ми Рану. Не успя.
— Казах не и като казвам не, имам предвид да ходите да се шибате!
— Здрасти, Джейкъб — чух гласа на Мораг.
Кръвта ми, или каквото там имах във вените си, замръзна. Обърнах се към нея. Носеше една от ония малоумни едноредни униформи — само тя можеше да изглежда добре в такава. Беше истински хубава, не привлекателна, не красива, а хубава, макар да изглеждаше по-възрастна и огрубяла, отколкото когато я бях срещнал за пръв път преди повече от три месеца. Още се подстригваше късо, на иглички, почти като момче. Пробвах да не се питам дали не е нарочно, заради натрапената й сексуалност от предишния й живот като проститутка на платформите.
Толкова се радвах да я видя. И толкова бях бесен, че я виждах тук.
До нея стоеше Езичника. На него едноредната униформа му стоеше дебилно. Освен това не приличаше на себе си без жезъла. Сякаш нарочно бяха опитали да му отнемат идентичността и значимостта, като се бяха отървали от неодруидските му одежди и го бяха принудили да се навлече в шикозни лабораторни дрешки.
Обзе ме неприязън към него. Точно това бе искал винаги — влияние върху Мораг. Осъзнах, че я ревнувам ирационално. Разсъждавах като тъпанар. Ако не беше Езичника, при Кучешките зъби Кром щеше да ни надвие.
Рану им кимна. Мораг се усмихна. Сякаш искрено се радваше да го види. А у мен пак се надигна ревност.
— Ей, Мораг, Езичник — поздрави ги Мадж предпазливо, добър пример за поведение в подобна ситуация.
— Какви ги вършиш, мамицата му мръсна?! — изкрещях й.
Вярно, и Езичника бе с нея, но очевидно вината да са тук бе нейна. А и с Езичника не бях спал.
— Помагам на хората, бе! К’во си се разлютил?!
Акцентът от Дънди веднага се прояви, щом и тя премина рязко от предпазливост към крясъци.
— Оня — посочих Шаркрофт — е шибаният враг!
— Пратѝ лисица да лови лисици — рече Езичника.
Дори той не звучеше убедително.
— Млък, бе, Езичник! — извиках, като едва го погледнах, преди да се обърна обратно към разбеснялата се Мораг. — Помагала била! Какво искаш, да им „помогнеш“ да попилеят всичко, което направихме? Все едно сме го правили за нищо!
Долавях движенията на Езичника, Рану и Мадж — намираха си по-удобни пози за кибичене.
— Давай, давай, точно така. Изобщо не си правѝ труда да разбереш какво правим, дееба, нарочѝ го за някакво голямо зло и се развикай! Чакам да ме наречеш и курветина!
— Ей, хора. Джейкъб и Мораг си крещят — отбеляза Мадж с равен тон. — Това никога не е било.
Огледах се. Всички изглеждаха или отегчени, или раздразнени. Гневът ми се поуталожи.
— Знам, че и двамата сте шотландци — продължи Мадж, — но можете да разговаряте и с нормален тон.
— Е, колкото и да е занимателно всичко това, имаме да вършим работа. Така че ако няма да ни помогнете, ще трябва да ви изпроводим навън — заяви Шаркрофт.