Аз пък забелязах, че странният мъж погледна Картечар, когато той изрече думата.
— Солосо е прав, градски легенди са — започна Големия Хенри. Много от кивитата кимаха, но някои стискаха малки талисмани от дърво или зелен камък, които наричаха тики. В пещерата цареше суеверен страх. Не ги винях. Този тип беше много странен и си беше плашещо колко лесно се е промъкнал. Хенри продължи: — Започнало в ранната колонизация, преди войната, през голямата минерална треска на Лаланд 2. Когато корпорациите се пренесли тук, тръгнали слухове, че част от минералотърсачите и геодезистите слезли дълбоко, колкото могли, за да се отърват от корпорациите и да живеят свободни.
— Колко отдавна? — попитах.
— Преди деветдесет, може би сто години — отвърна Хенри, забравяйки за момента, че иска да ме убие.
— Как преживяват? — попита Мораг.
— Според приказките взели част от тераформиращото оборудване, малко добитък.
— Кажи и останалото — подкани го Солосо ухилен.
Големия Хенри въздъхна.
— Какво? — попитах.
— Говори се, че отвличат хора и ги ядат — обясни Солосо, а после смехът му прогърмя из скалните стени.
— Може би затова е дошъл — предположи подигравателно Мърл.
Не се стърпях да се огледам из пещерата за други като онзи, обградили ни безшумно, за да ни изпекат живи.
— Значи група хора, които са живели отделно сто години, напълно откъснати, в собствено общество, със собствена технология, както се вижда, и са се приспособили към дълбоките подземия? — попита Езичника.
— Горе-долу — отвърна Големия Хенри.
— И какво, ще си поговорим ли, друже? — подвикна Мадж.
— Можем да го принудим — предложи Мърл.
Мораг го изгледа с презрение.
Странният посочи Кат, потупа се по гърдите и посочи към един от скалните изходи.
— Мисля, че иска да отидеш с него — предположи Мораг.
— Може да те кани на среща — предположи Мадж.
— Никой да не говори, освен ако няма нещо смислено за казване — разсеяно им заповяда Кат. Това като цяло отписваше Мадж. Тя се обърна към странния мъж: — Добре, ще дойдем с теб, но ни трябва време да се приготвим. Ако това е капан или ни занасяш по някакъв друг начин, умираш пръв. Ясно ли е?
Мъжът не каза нищо.
— Е, хубаво, че уточнихме тази работа — каза Мадж.
— Мадж, какво предупредих?
Но Кат не обръщаше много внимание на Мадж, а оглеждаше непознатия.
— Какво правиш? — ядосано попита Мърл.
— Ако искаш, остани.
— Аз идвам — заяви Мораг.
— Мацките си падат по бледни високи мъжленца — каза Мадж, кимайки разбиращо.
Мъжът обърна глава към него.
— Невероятно. Можеш да дразниш хора, с които дори не говорите един и същи език. — Тонът на Мораг издаваше, че е впечатлена.
— Имам дарба.
Обезболяващи, кибернетични медикаменти, извънземни нанити: нищо от това не ми помагаше за махмурлука. Бяхме навлезли дълбоко, много дълбоко, толкова дълбоко, че пещерите започваха да се стоплят. От време на време съзирахме надалеч мъждукаща лава.
Морлокът имаше превозно средство, скрито смущаващо близо до па. Беше с открит покрив и сегментирано, направено от същия месингоподобен материал. Движеше се на дебели гумени гъсенични вериги, но почти не издаваше звук. Той се беше включил в машината както правехме ние, но жакът стърчеше от дрехите му, прикрепен към змиеподобно приспособление. Превозното средство ми напомняше донякъде на стоножка, но се движеше бързо през пещерите и тунелите. Имаше и много заключени шкафове и запечатани сандъци. Навярно части от технологиите им, които не искаха да показват. Подът на странната машина беше покрит с някаква тъмна пръст. Езичника я разглеждаше с интерес.
Морлокът не ни продума — просто караше все по-дълбоко. Към Кат се бяхме присъединили аз, Мораг, Картечар и Езичника. Мърл бе твърде отвратен, а Големия Хенри — твърде уплашен, струва ми се. Солосо пък подигравателно нехаеше, макар под подигравката да усетих някакъв страх. Съобразих, че на Лаланд 2 мислеха за морлоците така, както ние на земята мислехме за Уродливите. Всяка култура има нужда от страшилища, които да сочи и от които да се бои.
Бузата ме болеше всеки път, когато погледнех Солосо. Той пък явно съвсем не се разкайваше, че ми е разпорил лицето като корем на риба. Майка също беше останала, защото командваше па.