Чувствах се извънредно тромав с обвивката от смартматерия върху пълното ми снаряжение. Обвивката действаше като огромни хриле, като извличаше кислород от водата наоколо, и беше включена в един от куплунгите ми чрез технология, разработена за екзоброни. Освен това скриваше топлинните ми и електромагнитни дири. Тюлените несъмнено имаха биоимпланти от акула, за да долавят и електромагнетизъм.
Бях минал първоначално гмуркаческо обучение в Полка, както и Рану, Кат и Езичника, но си служехме основно с обучителен софтуер и с ограничени по време виртуални симулации. Мърл беше специалист — обучен от Морските тюлени и екипа им за бойно разузнаване. Подготвихме се за не повече от ден, включително с отскачане до едно от скривалищата на Мърл, за да вземем специализирано оборудване.
Тюлените ни подминаха и се върнаха към сонарната примамка. Щеше да се самоизключи, преди да пристигнат, тъй че да не открият нищо. Ако я откриеха, дресьорите им щяха да разберат, че нещо не е наред.
Леко се оттласнахме от дъното и заплувахме. Пещерното гмуркане бе една от най-опасните разновидности и сега виждах защо. Много тясно пространство, особено за хора с подобно снаряжение. Плавателните ни настройки виждаха зор да неутрализират тежестта му. Обкръжението ни значеше, че трябва да внимаваме да не заседнем, и не можехме просто да изплуваме, ако нещо се объркаше.
Но като се изключат опасностите, тук ми харесваше. Въпреки че ми беше студено: обвивката ми поглъщаше топлината, за да скрие следите ми. И при все че ме обливаше пот от нерви, имаше нещо спокойно и умиротворяващо. Под водата скалните формации, с които бяхме свикнали, оживяваха наново и ни показваха колко е чуждоземна цялата обстановка, но по хубав начин. Отново виждахме всичко в нощен режим. За известно време си позволих дори да забравя заплахата от тюлените. Битка с тях би била мъчение. Щяхме да спечелим, но откриеха ли ни, щеше да значи, че сме се компрометирали, следователно трябваше да анулираме мисията.
Дайнас Емрис, ден по-рано.
Холограмното изображение на Цитаделата изглеждаше не намясто сред грубото, аскетично, средновековно великолепие на залата в убежището на Езичника.
— Ще трябва да ми се доверите. Мога да го хакна — каза ни Черната Анис.
Майка, Картечар и Кат изглеждаха скептични. Мадж изглеждаше отегчен. Не можех да разчета изражението на Мърл, а това на Рану беше трудно за разчитане по принцип, но сега сякаш изглеждаше нетърпелив. Или търсеше възможност да се докаже отново, което беше добре, или искаше отмъщение, което не беше толкова добре. И аз исках отмъщение. Исках да разкажа играта на Ролистън и, ако мога, да го убия. Сега обаче трябваше да мислим с главите си.
— Мораг, само ми разясни още малко как смяташ да го направиш — рече Езичника.
— Същият принцип като информационния набег срещу Демиург. Това е Тяхна технология, тъй че си има собствено съзнание, или по-скоро множество малки съзнания.
— Като в Есекс — включи се Мадж.
Не му обърнахме внимание.
— Операция Спирала — отбеляза Езичника.
— Знам как да направя интерфейса и Посланик ще ми помага.
— Нави ме — рекох.
— Просто ти се ще да подпукаш Черните ескадрони — предположи Мърл.
Не ми се спореше с него.
— Виж, не се обиждай — намеси се Кат, — но не искам да базирам тази операция на оптимизъм и предоверяване.
— Кат, с Мораг сме водили този разговор неведнъж преди. Бил съм на твое място и досега тя винаги се е справяла — рекох.
Анис ме погледна с усмивка. Не беше много красива гледка с този аватар — все едно щеше да ме глътне.
— И преди съм хаквала Тяхна технология — добави Анис.
— Не, сърфирала си из нея. Има разлика — уточни Езичника.