Кат и Мърл напреднаха бързо, Мърл стреляше с плазмената пушка, а Кат с релсотрона си, и двамата — сякаш към стената. Зад мен Рану и Мадж пускаха бързи откоси, взриви се и граната. Мораг и Езичника пък стреляха към стените, тавана и масата. Знаех, че се целят във всичко, което дори отдалеч прилича на сензор или леща. Част от мишените им приличаха на израстъци.
Кринг и Кронин оставаха за мен. Тръгнах напред, стреляйки диагонално през масата. Сега виждах къде се целят Мърл и Кат. От стените напъпваха тела. Приличаха на деформирани Берсерки, с човекоподобни, зинали усти и животински глави. Някои бяха покрити с шипове и с други, по-нелицеприятни неща. Растяха от органичните части на стаята с изненадваща скорост.
Кринг се изправи. Открих огън по него. Много огън. Той залитна, но остана прав дори след гаусовите ми изстрели. Вдигна огромни ръце, стиснал пистолет във всяка. Нямаше проблем. С радост щях да поема нискокалибрен огън и да видим кой щеше да издържи по-дълго. После светът ми започна да избухва с всеки следващ куршум, който откъсваше части от бронята ми и ме принуждаваше да се оттегля с препъване назад към органичната стена. Бегло ми направи впечатление, че гранитната маса се строшава от силата на залпа.
Откачалката стреляше с концентрирани експлодиращи куршуми. Бяха скъпи и опасни, а той ги използваше с автоматични оръжия. По вътрешния ми дисплей изригнаха предупреждения. Свлякох се на земята. Масата ме скриваше от огневата му линия, но Кринг стреляше безогледно. Поемаше всичко, насочено към него, залиташе в произволни посоки. Не можех да разбера кой още стреля. Стаята сякаш се изпълни с канонада от експлозии. В един момент осъзнах, че и той стреля към разкривените Берсерки в стените.
Опитах се да се претърколя на колене, но от пода се вдигнаха ръце и ме сграбчиха. Закрещях — някакъв клещоподобен израстък се опитваше да разтвори бронята и плътта ми. Извадих остриетата си и разкъсах с тях пода. Наполовина оформеният Берсерк се отпусна. В стените обаче се оформяха още и още. Някъде зад мен се взриви поредната граната. Черни лъчи и остриета, точно като на Сириус. Езичника се строполи, блъснат от ударните вълни на няколко експлозии. Рану залитна на прага, някой го улучи в гърба. Мадж отметна глава — сякаш черен лъч бе отнесъл половината му лице.
Стигаше ми толкова. Застанах на коляно и изстрелях трийсетмилиметрова високоексплозивна бронебойна граната към Кринг. Кронин ме улучи в ръката с гаусовия си пистолет. Куршумът проби всичките ми бронирани слоеве и плътта ми.
Кринг се хвърли встрани, а високоексплозивната бронебойна граната уцели стената зад него. Ударната вълна ме събори обратно на земята. Масата простърга по пода, тласната в моята посока, а Кринг се стовари върху нея. Органичният под се размърда под мен.
Скочих на крака, стрелях към Кронин. Той пак се хвърли зад масата. Беше доста бърз като за костюмар. Насочих картечницата към земята и пуснах още един откос — проклетията не спираше да се движи. В следващия миг с ужас видях Кринг отново на крака. Пусна първия си чифт оръжия и извади две едноръчни пушки „Бенели“. Реших да отнеса изстрелите им. Той се препъна, а аз отново паднах. Колко още щети можеше да понесе това чудовище?
Мораг беше повалена! Не, само в транс. Ама че хладнокръвие. Всички останали се сражаваха с мутантите по пода, тавана и стените.
Едрокалибрени попадения по нагръдника и шлема ми. Почти пробиваха бронята. Още болка, още червени иконки по дисплея. Откъде идваше, мамицата му? Кринг. Стреляше с жироскопични стабилизирани куршуми с миниатюрни ракетни смартглави. Парите наистина нищо не значеха за тия хора. Жироскопичните куршуми щяха да ме следват, независимо от прикритието, а не можех да понеса още много.
Попадение след попадение по мен. Изстрелях последната си граната. Кринг се хвърли встрани, а взривът ме събори за пореден път. Поне не стреляше по мен. После направих нещо много глупаво. Връхлетях го.
Надявах се да го изненадам. Скочих отгоре на счупената маса и изтичах по скосената й повърхност, стреляйки. Изражението по грозното му лице с изпъкналите рибешки очи дори не се промени. Сграбчи ме, когато наближих. Поне трябваше да пусне пушките. Вдигна ме във въздуха и ме заби в стената. После ме запокити към земята. Останах без дъх.
Картечницата висеше на ремъка си и само ми пречеше. Борейки се за въздух, извадих ийгъла от кобура на Кринг и стрелях отново и отново от упор в него. Изтласках го назад и успях да изпразня половината пълнител, преди да блъсне оръжието от ръката ми. Нещо се подаваше от пода, разкъсваше инерционната и подкожната ми броня.