Кринг се пресегна и ме вдигна на крака. Извадих остриетата си. Той ме удари в гърдите с обсипания си с остриета кибернетичен юмрук с пневматично захранване. Нагръдникът и подкожната ми броня се пропукаха. Изплюх кръв върху хавайската му риза.
Не знам как все още бях достатъчно в съзнание, за да се наведа под другия му юмрук, но успях. Нещо жужеше. Органичната стена зад мен се отвори и ме поръси с някаква течност. Пръстите на Кринг се бяха прибрали в дланта, а тя се бе разтворила, за да излезе малък автоматичен трион. Това вече беше прекалено.
Навярно по-скоро със сила, родена от отчаянието, отколкото придобита от обучението и подсилените ми мускули, успях да забия остриетата докрай под брадичката му. Чертите му се разкривиха край раната, но не падна. Започвах да се паникьосвам. Пневматичният юмрук ме стисна за врата и започна да ме души. Усещах триона в нагръдника си. С ужасяваща сила започна да реже през вече накърнената броня. Изкрещях, когато достигна подкожната броня; изкрещях отново, когато достигна плътта ми, а по него пръсна кръв.
Размахвах ръка към лазерния пистолет на десния си хълбок. Остриетата ми още бяха заседнали в лицето му. Напипах пистолета. Опрях го в главата му и стрелях отново и отново, и отново. Не спирах. Когато Кринг се катурна на пода, завличайки ме със себе си, половината му глава я нямаше.
Успях да се откопча от него. Оказа се, че съм отнесъл върховете на остриетата си с лазера. От стената се подаде ноктеста лапа и откъсна половината ми лице. Претърколих се и сграбчих картечницата. Деформираният Берсерк се измъкна от стената. Открих огън, отдолу нагоре. Създанието се разпадаше, превръщаше се в месо, а не в течност, както очаквах от Тях. Убиването на Берсерки беше най-нормалното сред почти всички неща, които бях правил напоследък.
Нещо ме прониза отдолу. Извиках и се понадигнах на колене. Насочих картечницата към Берсерка, подаващ се от органичния под, и го унищожих.
Някой стреляше по мен, упорито. Залитнах напред. Пистолет. Само ми лазеше по нервите. Ужасеният, омазан Кронин изпразваше пълнителя си към мен, без да се цели. Аз се прицелих, но него вече го нямаше там.
Нещо падна от тавана върху ми, размаха ноктести крайници. Аз също. Съществото кървеше, а може би бе моята кръв? Успях да забия главата му в масата и стрелях с една ръка, докато единственото движение останаха куршумите, разплискващи мъртва плът.
Лежането бе лоша идея. Най-после станах на крака. Рану кълцаше Берсерк с нож във всяка ръка. Кат и Мърл се сражаваха, опрели гърбове. Мадж стреляше хаотично над Езичника, в несвяст или мъртъв, и над Мораг, още в транс. Трябваше да стигна до Мадж.
Насред целия хаос Кронин ме връхлетя с катана. Нямах време да стрелям. Опитах се да парирам с картечницата. Катаната я преряза на две и се заби в шлема ми и в бронирания череп под него. Усетих струйки кръв по лицето си.
Изтласках Кронин назад с ритник. За жалост, не изпусна меча. Захвърлих двете половини на картечницата си.
— Хайде, давай! — изкрещях му, все едно бяхме насред див кръчмарски бой в Дънди.
Извадих остриетата си.
Той беше умел, бърз и отчаян. Нападаше постоянно. Парирах с каквото ми беше останало от остриетата. Кронин нерядко намираше целта, пробиваше бронята, рисуваше ме в червено. Пренебрегнах предупрежденията по дисплея си. Понасях поражения, само и само да се добера до него. Накрая извадих късмет и улових меча му между остриетата си. Забих му едно чело, а когато залитна назад, отскочих и го ударих с коляно в главата. Част от черепа му поддаде. Отскубнах катаната му и го намушках в рамото с двете си останали цели остриета. Изтеглих ръка, готов да забия счупените в лицето му.
— Копеле! — изревах лудо, като цялата лудост на всичко наоколо.
— Предавам се! — изкрещя Кронин.
Изглеждаше ужасѐн, но не от мен. И защо беше облян в слуз?
— Джейкъб!
Беше Мораг. Чух заповедната нотка в гласа й. Толкова много исках да убия Кронин, че се тресях. Вместо това го сграбчих за косата, извадих старинната си пушка от кобура и го завлачих към Мораг, стреляйки с една ръка към всичко, което мърдаше и не беше нас.
От другата страна на масата Мърл и Кат също не спираха да стрелят, изтегляйки се към Мораг, Рану и Мадж. Кат падна. Половината й лице представляваше червена пара и овъглена кост. Лазер. Знаех, че е мъртва. Мърл изкрещя диво. Израженията на Рану, Мадж и Мораг се промениха. Изглеждаха ужасени. Обърнах се. През сфинктера в другия край на стаята влязоха Ролистън и Сивата дама. Настъпваха, стреляха.