— Това не ми харесва.
Вече ме поглежда.
— Метал и пластмаса или извънземни нанити, каква е разликата? Трябва да спреш да търсиш лесен изход.
Къде е Балор, когато ми трябва? Би ме убил на мига.
— Къде е тя?
— Виж, мога да обясня. Реагираш пресилено на…
— Не искам обяснения. Къде е тя?
Трябва да си поприказвам с нея за предателството.
— Твърде е уплашена, за да те види. Изходът, който Салем ни осигури, е отличен.
— Електромагнитен катапулт за руда е. Гравитацията от ускорението ще ни смаже.
— Не и ако използваме екзоброните. Животоподдържащите им системи те пазят жив, докато…
— Регенерирам? Като дъждовен червей? Ами ако не искам?
— Чуй се само, човече… Солосо и Странната оцеляха. Исках да знаеш. Според информацията флотилията на Ролистън ще отпътува след няколко дни. Трябва да се върнем бързо. Това е последната ни надежда.
— Не ви трябвам.
— Не искаш да умреш тук, друже. Насред мазните пръдни.
Имаше право.
Мадж ми показа записа след това. През цялото време бях здраво упоен. Солосо и Странната се сбогуваха с нас. Солосо беше споменал, че ще е неразумно да се връщаме в Моа. Не можех да си представя защо изобщо бихме искали.
Измъкването беше изненадващо просто. Салем имаше набито око за слабости в системите за сигурност. Присъединихме се към рудна доставка. Езичника, Мораг, Мърл, Мадж, Рану, Кронин и аз носехме откраднатите екзоброни. Наричаха се Хелиони. Сложиха ни в сандък и го напълниха с противоускорителен гел, същия, който използвахме за спускането си. След това ни контрабандираха в товарното помещение. Дори нямаше нужда от хакване, само фалшифициран баркод. И зачакахме.
Дори в безсъзнание усетих спираловидното ни ускорение по електромагнитния катапулт, изстрелващ товарите в орбита. И обгорената ми, и наново порасналата ми плът почувстваха ужасяващото налягане. Сякаш всяка кръвна клетка се спука. Въпреки гела сандъкът ни се премести от предния в задния край на контейнера. Дори органичните компоненти на Хелионите се превърнаха в една огромна рана.
В орбита прогорихме част от контейнера и се отървахме от известно количество гел, надявайки се, че никой не ни сканира особено старателно. После Езичника изпрати плътния сигнален лъч. Изчакахме малко. Той повтори. Изчакахме още. Казвам „ние“, но бях в безсъзнание и още не се справях с болката. Не ми пукаше. Всичко можеше да приключи насред протонен заряд, който да ни разгради на елементарни частици, но за мен това също щеше да е сладка свобода.
Ако не бях толкова вглъбен в собствената си мъка, може би щях да помисля за Картечар, Майка, Големия Хенри и Кат. И за седемдесетината души от хората на Майка, съпротивата и уличните банди, загинали сред диверсията. Никога нямаше да научим имената им, а останалите на планетата хора на Ролистън щяха да ги гонят до дупка. Нищо чудно, че Солосо и Странната не ни искаха обратно.
А, да — Кронин. Явно беше прескочил от нашата страна на барикадата, уплашен от Ролистън, колкото всички останали, може би дори повече. Другите от нас почти го убили, когато ни дал няколко късчета информация, а после отказал да продума, докато не го разкараме по-далеч от Ролистън.
Изглежда Ролистън пуснал Кронин на вълците. В началото на нападението майорът транспортирал Кронин и Кринг до съвещателната зала през органичните части на Цитаделата. Слузта по тях била лубрикант, правела пътуването по-лесно. Покрила ни всички, когато Мораг хакнала плътта ми, превърнала ме в нещо друго и ме използвала като интерфейс с корените.
А хакването било успешно. Но сега не можеше да не знаят, че системата им е компрометирана, нали така? Знаеха за чудодейното ни бягство и знаеха, че Кронин е с нас.
След повече от ден в Космоса пристигнал „Тецуо Чоу“. Тогава ни открили. Мадж ми показа запис от ракетите им над хоризонта на планетата, бойни самолети, опитващи се да достигнат стрелкови позиции в ниска и висока орбита. „Тецуо Чоу“ понесъл удари, но накрая скоростта му ни спасила — успял да увеличи разстоянието достатъчно, за да отпътува.
Бях пропуснал гонката и светлините в космическата нощ. Бях пропуснал последния поглед към старата, почти мъртва звезда и към огромната смрадлива планета. Всъщност не бях пропуснал нищичко.
Зяпах Мораг като Черната Анис. Тя беше наясно с това. Всички бяха наясно с това. Дори Кронин. Започваше неговият дебрифинг. Иначе казано, разпитът му.