Ролистън и Джоузефин Бран бяха оцелели. Разбира се. Не можеха да бъдат убити, очевидно, при все че лавата е доста окончателно решение на всяко неразбирателство. Хората на Салем ги бяха проследили в Моа, след като Мораг превърна Цитаделата в пара.
— Измъкнахме те. Сега ни кажи какво знаеш — каза Мораг — Черната Анис, опитвайки се да не поглежда към мен.
— Трябва ми гаранция, сделка, каквато не сте упълномощени да сключите — заяви Кронин.
Изглежда се беше поуспокоил. Хладнокръвието му растеше правопропорционално на разстоянието между него и Ролистън.
— Човече, знаеш, че можем да измъкнем всичко от теб, дори няма да ни отнеме много време — рече благоразумно Мадж.
Пушеше виртуална цигара. Още по-безпредметно от виртуално уиски. Но отстрани изглеждаше изкусително.
— Не мисля така, господин Маджи — рече Кронин с лека нотка на самодоволство.
С раздразнение отбелязах, че аватарът му е от Мораг, висококачествен и изразителен. Изглеждаше, както го бяхме видели, когато обсъждахме демокрацията в емисия из цялата мрежа, малко след като пуснахме Бог в мрежата. Добре поддържан, добре облечен, привлекателен и проницателен: съвършен корпоративен шеф. Според Езичника колкото по-добър беше аватарът, толкова по-лесно можехме да преценим реакциите му по време на разпита.
— Вие сте от добрите, не мисля, че ще ме изтезавате.
Наглостта в тона му дори успя да ме разсее от синьокожата Анис, в която се бях втренчил.
— Слушай, задник, всички тук искаме да те убием — рекох му. — И аз ще помогна.
— Убийте ме и няма да научите нищо.
— Вече влязохме в изолираната ви система — изръмжа Анис.
Кронин рязко обърна глава. Езичника стори същото, Мърл я гледаше кръвнишки, дори Рану клатеше глава.
— Глупости. Демиург би ви поробил, в най-добрия случай — каза Кронин, но не звучеше докрай убеден.
Достатъчно бе добър в работата си, за да разтълкува езика на тялото ни. Внезапно се усмихна. Не очаквах това. Сякаш бе почувствал надежда.
— Не виждам защо се усмихваш — рече Анис. — Знаем всичко нужно за атаката.
— Ще трябва да откупиш живота си другояче — посъветва го Рану.
От неговата уста това звучеше сериозно.
— Боя се, че господарите ви няма да се съгласят. Твърде съм ценен за тях. Ще искат да сключат сделка.
— Да виждаш някого от тях тук? — попита Мадж и се огледа из залата. Виждах, че е ядосан. — Не мисля, че имаме господари. Мисля, че имаме хора, с които работим, и бих предположил, че си наясно колко не ни бива да изпълняваме заповеди.
— Аз пък не съм предполагал, че сте глупав, господин Маджи…
— Не си му гадже.
Бих решил, че Мърл се шегува, но изглеждаше напълно сериозен. И, което е по-любопитно — Кронин не смееше да го погледне.
— Харесва ли ви или не, имам по-полезни данни и гледна точка към ситуацията, отколкото можете да изкопчите от Демиург — каза Кронин.
— Как така? Демиург не е ли всезнаещ? — попита Езичника.
— Наясно сте, че земните власти ще трябва също да ме разпитат.
— Не, ще ти изтръгнат информацията с мъчения — отвърна Анис.
Не го вярвах, а и на останалите им личеше, че не го вярват. На Земята щяха да се споразумеят с Кронин, той щеше да изчезне, а после някой с променена физиономия и същия набор от умения щеше да влезе в кошарата на властовите играчи.
— Прав е. Нямаме избор. Ще го пуснем през сензорните програми за разпит и ще го убием, преди да стигнем до Земята — рекох мрачно.
— Не мисля, че можете, господин Дъглас — опонира ми Кронин.
— И по-читави хора съм изтезавал и убивал за информация, Кронин. Може да се мислиш за много важен, но за мен си поредният задник, и ако мислиш, че няма да те изтезавам, явно нямаш представа през какво минахме, когато ни заловихте.
Рану кимаше, лицето му — студено и безизразно. Сигурен бях, че иска да нарани този тип, колкото и аз. Все пак в някаква степен Кронин беше прав. Не исках да го изтезавам, защото не ми се щеше да се мисля за такъв човек, но ако се налагаше, щях. И нямаше да ми тежи на съвестта.
— Помниш ме, нали, Кронин? — намеси се Мърл. Аватарът на Кронин пребледня. — Знаеш на какво съм способен, когато съм на мисия. Представи си, че съм ядосан, защото сестра ми умря. Представи си, че те държа поне отчасти отговорен.
— Не бях аз! Беше Ролистън! Казвам ви, той е превъртял! И изтезанията, и те бяха негова идея! — Излъсканото присъствие на духа от корпоративните съвещателни зали стремително се топеше. В гласа му проличаха корените му от детройтските улици.