— Слушай сега, тъпанар. Ще направиш само една сделка, и то с нас. И тази твоя единствена сделка с нас ще е да те пощадим до края на пътуването — обясни му ситуацията Мадж.
Кронин ни огледа. Не мисля, че видяното му хареса.
— Всички сте луди. Нямате представа какво предимство съм — изпелтечи отчаян.
— Убеди ни, няма що — отвърна Мадж. — Ако доживееш да стигнеш до Земята, тогава се разбирай както щеш с онези там.
Нищо подобно, помислих си.
Макар да се бях съсредоточил върху Кронин, поглеждах Черната Анис от време на време. Тя упорито не отвръщаше на погледите ми.
— Значи с Ролистън сте искали да владеете света, обаче сте се скарали, така ли? — попита Мадж.
— Не. Нямаше да направим това.
— О, не, разбира се. Вашето е следващата голяма стъпка напред за човечеството.
— Щели сме да еволюираме до ваши роби? — попита Мадж.
Кронин изглеждаше засегнат. По лицето му бе изписано, че дори да ни го обясни много внимателно, с прости думи, пак не бихме разбрали.
— Замисляли ли сте за потенциала на всеки човек, дори на най-глупавия, най-апатичния, най-скучния човек? Ако не друго, всеки има огромен потенциал за работа, който технологиите умножават многократно. Сега се замислете за всички интелигентни, ангажирани и интересни, здраво работещи човеци. За това, какво можем да постигнем, ако се хванем да работим заедно. Ако влезем в един ритъм и тръгнем напред, ако се усъвършенстваме като раса, вместо да се препираме за безсмислени неща. Във войната с Тях видяхме какво може да постигне човечеството, когато почти работи заедно, скоковете в технологиите, сътрудничеството…
— Постоянното нещастие — добавих.
— А сега си представете, че не ни трябва да ни стимулира някаква външна опасност. Всички заедно към обща цел: напредъка на расата ни.
— Така ли си говориш сам, за да повярваш в тоталитаризма? — попита Мадж.
Кронин доби дълбоко разочарован вид.
— Как изобщо ходиш на два крака? — сопна се той на Мадж.
— Разбираме те отлично. Далеч не си най-умният тук — отсякох, разгневен от високомерието му.
— И Джейкъб не е — рече Мадж ухилен.
Изгледах го укоризнено. Ама си беше абсолютно прав.
— Вижте, вързали сте се до един на лъжа. Не всички имаме право на онова, което искаме. Трябва да се правят жертви. Говорим за огромна промяна в категориите. Човечеството — почти нов организъм.
— Говориш за смърт на индивидуалността — каза Мораг.
Защо разпитът ни започваше да звучи като философска дискусия? Мразех тия работи. Някаква мастурбация, която се пречкаше на живота. Защо хората не можеха просто да карат нататък?
— Да! — извика Кронин ентусиазирано. — А го казваш, все едно е лошо. В основата си всички сме на крачка от зверове с гущерски мозъци. Промили са ни мозъците, тъй че да мислим само за собствените си щения. Трябва да работим заедно, всички. — После се огледа. — Така де, как ви се отразява индивидуалността? Щастливи ли сте?
От самодоволството му пак ме засърбя да го ударя.
— Аз да — заяви Мадж.
— Господин Маджи, чел съм досието ви. Не сте щастлив, а сте на наркотици. Има разлика. Вижте, всички на света са нещастни…
— За което ти лично си допринесъл значително — вметна Езичника.
— И всички са самотни. — Мадж несъзнателно хвърли поглед към Мърл. Запитах се дали Мораг гледа към мен в момента. — Експериментът със самоидентичността е провал.
— Свободният избор не е експеримент — отвърнах гневно.
— Не, илюзия е. През целия си живот сме имали твърде малко избор. Всичко, което чувстваме като свободна воля, е било затворено в нечии чужди параметри. Най-близката стъпка до това, за което говорите, създаде конфликт, който може да унищожи човечеството. Разбирате ли колко е себично и вредно това?
— Съвсем лесно можем да трупнем тази вина на вашите рамене — рече Езичника. — Ние искахме да дадем на хората възможността да разберат какво става и сами да взимат решения.
— Хората не искат това. Искат лесен живот.
— Какъвто нямат — намесих се.
— Хората искат друг да взима трудните решения вместо тях. Повечето хора почти не искат да мислят. Причината Земята да се мобилизира, причината да изпратят хора като вас, е, че други властни хора имат много за губене, ако успеем. Харесва ли ви или не, ще трябва да им осигурите каквото искат. Цялата болка, която изпитвате, е заради индивидуалността ви. Щяхме да сложим край на това. Най-после и завинаги щяхме да направим човечеството щастливо и градивно.