— Ако ти го контролираш, но не си част от кошера, няма ли да си най-глупавият човек на света? — попитах.
Кронин започваше все повече да се смущава. Не отвърна.
Езичника изпревари всички.
— Освен ако си част от него и го контролираш.
Аватарът на Кронин преглътна на сухо. Не можех съвсем да го осмисля. Какво ще представлява човечеството, как ще действа.
— Нали разбирате, че самото поемане на властта ще промени човека в тази роля. Вие си представяте начело мен, какъвто съм сега. Не. Би било извисено създание, което някога е било мен.
Вече звучеше, сякаш му е неудобно да говори тези неща.
— Кликата това ли е възнамерявала? — попита Мадж.
— Не. Те бяха дребни, уплашени душици — каза Кронин.
— А кой го е искал тогава? — попитах, но знаех отговора.
По лицето на Кронин се изписа страхопочитание.
— Каква е крайната цел на всичко? — ненадейно повиши тон Езичника.
— Апотеоз.
Сякаш тази една-единствена дума успя да уплаши Мадж и Езичника. Мен успя само да ме ядоса.
— Какво пък значи това, дееба?
— Да станеш божество — промълви Мадж.
— Това е планът на Ролистън, нали? — попита Езичника. — Иска да е Бог.
Кронин кимна.
— Ролистън е велик мъж. Само той успя да види истинския потенциал в Тяхната технология.
После чертите му затрепкаха и той се разрида. Не мисля, че някой от нас го очакваше. Аватарът му бе програмиран и за това.
— Всички сте такива британци. По-добре да го бяхме изтезавали — възнегодува Мърл.
— Съжалявам. Толкова съжалявам! — виеше Кронин. Посочих го с пръст и казах на Езичника, Мърл и Мораг:
— Ето, ако ще предаваш някого, това е вярната реакция.
Анис изглеждаше гневна, но пък такова беше обичайното изражение на аватара й. Езичникът поне доби смутен и виновен вид. На Мадж му се стори смешно.
— Това е, ако ти пука. Не е предателство, ако жертвата ти е смешен мрънкалник — заяви Мърл.
Май беше опит за шега.
— И как реши да се отърве от теб? — попита Езичника.
— Вижте, Ролистън не е обикновен човек, като вас или мен. Не можем да го съдим по своите критерии — каза Кронин, малко твърде сълзливо.
Сякаш отчаяно искаше да разберем, да видим, каквото виждаше той, когато погледнеше Ролистън.
— Не ни се занимава да го съдим, я просто да го убием — рекох.
Мърл и Рану закимаха. Кронин се стъписа. Все едно бях казал нещо кощунствено.
— Дори сега, когато ви обясних, можете да мислите само за дребнавите си примитивни щения?!
— Ако така ще се изразяваме.
— Аз винаги само за тях съм можел да мисля — добави Мадж.
— Не го разбирате, защото сте просто терористи, които искат да смъкнат всичко до своето ниво.
— Всичко разбираме. Просто нивото ни си ни харесва — отвърна Мадж.
Кронин поклати глава с престорена симпатия.
— Не, господин Маджи, не разбирате. Никога не сте бил част от нещо изключително.
— Да преебем Кликата беше доста изключително — оспорих го.
Рану, Езичника и Мадж се съгласиха.
— Защото тогава действахте срещу нещо, а не за нещо.
Мърл пристъпи напред и преди някой да успее да го спре, хвана един от пръстите му и го счупи. Кронин изкрещя.
— Не бях сигурен, че ще сработи тук — каза Мърл.
Кронин се заклатушка в стола, стиснал пръста си, изкривен под странен ъгъл.
— Не просто сработи, а сигурно си повредил пръста и на истинското му тяло — каза му Езичника с леко неодобрение.
С изражение на нездраво удоволствие Мърл хвана пръста на Кронин отново и го усука.
— Давай по същество, шибаняк! — извика в ухото му, докато Кронин крещеше, а после пусна пръста и се надвеси над него.
Кронин се опитваше да се овладее през сълзи на болка.
— Има определени предпочитания. Както казах, той е велик човек. Няма вкусовете на обикновените хора като нас.
— Какво е направил? — тихо попита Мораг.
Тя също сякаш започваше да кипи отвътре.
— Има места, където се правят определени неща…
— Домове за снъф10 — проскърца Мораг.
— Малко по-изтънчено е…
— Претенциозни, скъпи домове за снъф — предположи Мадж.