Кронин ме впечатли, като намери сили за подразнена гримаса.
— Не ходеше там само за да убива хора. — Почти го оставих на място, когато хвърли поглед на Анис, докато го казваше. Тя пък се взираше в него с едва сдържана ярост. — Променяше плътта им. Правеше ги нови.
— Давал ти е да гледаш? — отвратен попита Мадж.
Отговорът бе изписан по лицето на Кронин.
— Значи е обичал да изтезава хора и да ги убива? — изръмжа Мораг.
— Не! Не разбирате. Имало е нещо в миналото му…
— Какво? — нетърпеливо попита Езичника, улисан в историята.
— Не знам. Затова Кликата го е привлякла, още преди войната.
— Защото е бил хаховец ли? — попита Мадж.
— Не, пак не разбирате. Мислеше отвъд човечеството. Надскочи моралните ни устои, които бездруго не са вече никакви устои…
Търсеше начин да се изрази, но сякаш не го намираше. Имаше обаче известно право за морала ни. Замислих се за всичко, което бях сторил само и само да оцелея. Нещо не ни беше наред като раса.
— Как е могло да не го знаем? — попитах гневно Езичника. — Как е могло да не го знае Бог?
— Явно няма нито една електронна следа към това — отвърна той объркан.
— Не е необичайно. Тези места много внимават със сигурността си и с тази на клиентите си. Няма записи, няма наблюдение — поясни Мораг.
Не отлепяше поглед от Кронин, който сякаш се свиваше по-далеч от нея.
— Знаеш за тези места, така ли? — попитах я.
Прикова ме с очи като черни дупки. Аватарът ми се отрази в тях, умален.
— Имаше слухове. Едно момче, Майкъл… най-хубавото момче, което съм виждала. Една нощ дойдоха да го вземат с много скъпа летяща кола. Не го видях повече. На следващия ден Макфарлин внезапно се оказа много по-богат.
— Това не значи… — понечи да възрази Мърл.
Мораг му затвори устата с поглед.
Беше права. Хладнокръвният, спокоен и контролиран корпоративен специалист по проблемите се оголваше и се показваше страхлив апостол.
— Значи Ролистън е болен изрод. Някой да е изненадан? — попита Мадж.
— Всъщност да — рекох. — Винаги съм мислел, че е копелдак с лед вместо кръв, когото нищо не го вълнува, освен да си изпълни мисията. Мислех, че е повече като Мърл, а не психопат. Не се обиждай, Мърл.
Чак след като бях обладан и после, след като нахлухме в Цитаделата, видях какво представлява Ролистън наистина.
— Не се обиждам. Бих се съгласил — отвърна ми Мърл. Не беше странно, че Мърл и Ролистън са работили заедно. Поне не и за мен. Останалите не изглеждаха особено доволни, особено Рану. Мърл се приведе към Кронин. — Но по-добре давай по същество. Шибаняк.
Кронин трепна уплашено.
— Сля се с Демиург твърде рано.
Всички освен Рану реагираха мигновено. Аз изстинах. Все едно някой се изсра върху душата ми.
— Значи Ролистън и Демиург са едно и също? — придаде глас на страха ми Рану.
Звучеше сподавено, все едно някой го душеше. И двамата, оказва се, сме били фрагмент от Ролистън. Не си представях нещо по-ужасно. Видях как изглежда съчувствието върху лицето на Черната Анис. Почувствах се още по-зле.
— След това и биотехнологиите. Започна да експериментира. Да променя хора, да ги превръща в друго. Нещо чудовищно. Все едно му бяха играчки. — Спомних си хакерите в леда. Не можех да се отърся от усещането, че в нечовешкото съзнание на Ролистън това е било разумно биоинженерно приложение. — Трябваше да заредя вътрешните си запаси с успокоителни, за да изтърпя това. Обичаше да ги гледа как растат, как ги боли, докато растат. Но просто не бях достатъчно силен. Затова Кром — Грегър Макдоналд — беше, каквото беше. Затова изглеждаше така. Затова…
По суровите лица в помещението прецени, че не е избрал правилните слушатели точно за тази тема.
— Затова е страдал? — довърши Мадж.
— Ако наречеш приятеля ни „каквото“ още веднъж, ще те убия — заплаших го.
— Трябва да разберете, че то… че господин Макдоналд, макар да бе ключова и красива част от плана, го предаде. Трябваше да бъде наказан. Разбирате, нали?
Че тези, които те предават, трябва да бъдат наказани ли? Разбирах го, но го запазих за себе си.
— Ами ти? — попита Мадж. — Ти леда ли си си заслужил? Деветия кръг?
Не знаех какъв е този девети кръг, но Кронин кимна нещастно. Надявах се да не се разреве отново. Ако го направеше, едва ли щях да овладея презрението си.