— Не бях достатъчно силен.
— Значи Ролистън иска да пресъздаде света по свой образ и подобие? — обобщи Езичника.
Кронин кимна.
— Това, което вижда в ума си, се сбъдва наяве.
— Имаме късмет, че Езичника не е опитал да се слее с Бог и да пробва същото — замислено рече Мадж.
— Свят с хубав чай, спретнати чифлици и фолклорни песни би бил прекрасен — каза Езичника.
— На мен ми звучи като ад — отвърна Мърл.
Мадж кимаше. Кронин само ги наблюдаваше, озадачен от лековатите им приказки.
— Този свят на Ролистън е уплашил дори болно копеле като теб, значи? — попита Мораг.
Кронин кимна и я погледна.
— Съвършен е, но е ад — рече. — Аз просто… не съм достатъчно силен. Никога не съм смятал, че ще съм неговият Юда.
Мораг го гледаше отвратена.
— Свят по негов образ и подобие. Дори Ролистън би се отегчил — казах.
Шегувах се, но пък и имах известна представа как изглежда главата му отвътре.
— Той е съвършен — заяви Кронин, явно вместо обяснение.
— Мамка му мръсна — рекох и поклатих глава. — Това са глупости, човече. Някакви психарски мании за величие. Не може да го направи, нали? — попитах.
Всички просто обърнаха унили погледи към мен. Бяха видели информацията, открадната от Мораг. Израженията им бяха красноречиви. Уплаших се. Да обладаеш цял свят. Вече беше започнал с колониите. Имаше властта да изкриви всичко като във фантазиите си, както го беше направил с Берсерките в Цитаделата. Ако изобщо бяха Берсерки.
— Кой е знаел? — попита Мадж.
— Никой, освен Ролистън, аз и…
— Сивата дама — довърши Мораг.
Кронин кимна. Мораг ме наблюдаваше. Сега аз не можех да срещна погледа й. Не само тя ме зяпаше. Кронин се подсмихваше злорадо. За втори път смъртта му се разминаваше на косъм.
— Ами старите му подвизи? С проститутките? — наруши тишината Мадж.
— Аз… ами, не знам. Някои от по-старите членове на Кликата са знаели. Преди Бог имаха властта да унищожават информация завинаги. Имам предвид, както си му е редът, постарому, старателно. Сигурно са се потрудили да му прикрият следите.
— Не вярвам на тия глупости — заяви Мораг. — Какво не ни казваш?
— Всичко ви казвам! Кълна се. Не разбирате ли колко ми е трудно? Това не е просто сделка. Обърнах гръб на… на…
— На Бог? — прекъсна го Мадж подигравателно.
Кронин се завъртя към него рязко.
— Да, господин Маджи, при все добре отрепетирания ви цинизъм и шантавите ви стойки, да, точно на това обърнах гръб. Можех да съм част от нещо велико, а се принизих до вашето ниво. — Кронин поклати глава. — Като всички вас, и аз бях твърде уплашен и слаб.
— Глупости! Премълчаваш нещо! — пак избухна Мораг.
— Не е вярно! — настоя той.
Тя го гледа безмълвно няколко секунди.
— Вярвам ти — смени изведнъж тона.
Мърл, Езичника и дори Мадж се опитаха да я спрат, но това бе нейният свят. Забавиха се. Рану и аз не помръднахме. Обсидиановите й нокти се забиха във виртуалните гърди на Кронин. Той се разтресе, загърчи се и закрещя, когато по тялото му плъзнаха черни мълнии. Умря бързо, а неврологичният пренос му видя сметката и във физическия свят. Бързо, но в мъчителна агония. Наблюдавах сцената с усмивка.
— Тъпа кучко! — изкрещя Мърл, забравил всякакъв самоконтрол.
Трепнах, а пред погледа ми падна червена пелена, но някак се овладях. Черната Анис рязко завъртя глава. Мърл спря, обаче изглеждаше все така бесен.
— Спомни си къде се намираш! — предупреди го Анис.
Мърл понечи да каже нещо, но прехапа език.
— Като за човек, който не иска да убива, задобряваш — рекох към Мораг.
— Свиквам — сопна ми се тя.
— Със сигурност. Колко хиляди души изби в Цитаделата?
Не беше толкова въпрос, колкото злобно заяждане. Тя извърна поглед и известно време мълча.
— Съжалявам, че те използвах, Джейкъб, но не си изпитвай късмета — изръмжа.
Беше напълно сериозна.
— Можеше да ни е още от полза — кимнах към димящото тяло на Кронин.
— Беше ни казал всичко — възрази Мораг.
— Няма как да знаем — процеди Мърл.
— На коя страна си, чудя се? — попитах я и аз.
Тя само ме изгледа свирепо. Замислих се дали не съм прекалил, а после осъзнах, че не ми пука.